Eдин от героите, които предотвратиха наскоро влакова катастрофа е 15-годишният Никълъс. Той е деветокласник в Професионалната гимназия по жп транспорт „Н.Й. Вапцаров“ в Горна Оряховица. В петък, заедно със свой приятел, той бе официално награден от БДЖ за куража си.
На 16 март сутринта Никълъс традиционно пътувал от Шумен, където живее, до техникума. Със съученика си Йордан Киров седнали в последното купе на последния вагон. При излизане от гара Дралфа Никълъс чува странен трясък и заклащане. Излиза на прозореца и вижда, че вагонът им се движи по два пътя едновременно. Мигом скача към аварийната спирачка и рязко я дръпва, като влакът спира на метри преди вагонът да удари стълб на контактната мрежа и да причини по-голяма беля, предаде “Telegraph.“
Професионалната реакция, липсата на уплаха и хладнокръвието на Никълъс са учудващи само за този, който не го познава. Момчето, което през април ще навърши 16 години, е родено за железничар, мечтае да кара влакове и когато е във влак, не се държи като пътник, а като част от жп персонала. „За мен влакът е животът ми. Когато се возя, очите ми оглеждат обстановката. Ушите ми обследват звуковете на подвижния състав. Вляза ли в купе, първото, което правя, е да видя къде е аварийната спирачка“, споделя Никълъс
След като влакът спира, двете момчета слизат и присъстват през цялото време на първоначалния оглед на случилото се от началник-влака, началник-гара Дралфа и главния машинист. Никълъс със завидна компетентност анализира видяното и извлича версии за причините за инцидента. „Причината е, че стрелката, която прехвърля влака от единия към другия път, се е обърнала преди последната талига на последния вагон да премине през нея. Така влакът тръгва по двата пътя. Защо това се е случило – дали е човешка грешка на ръководител-движение в гара Дралфа, или е имало техническа неизправност – ще покаже разследването“, с професионален изказ заключва жп гимназистът.
„Искам да бъда главен машинист. Училището ми може да ме подготви само за помощник, но аз смятам да се запиша във Висшето техническо училище „Тодор Каблешков“ в София, където да завърша за по-висшата специалност“, обяснява Никълъс плановете си. Иска да вози пътници, но и товарен влак да му предложат няма да откаже. Отсега чете наредби за движението и сигнализацията на влаковете по 300 страници и е готов да се яви на изпит срещу всеки опитен железничар.Страстта му по железницата и нетърпението му да стане официална част от нея са безкрайни. От дете по всякакви начини си набавя шапки, тениски, якета, комбинезони и други елементи от облеклото на редовия жепеец. „Даже сам си правих тениските преди. На гърдите щамповах снимка на локомотив, а на гърба – лого на БДЖ-Пътнически превози. Давах луди пари“, разказва Никълъс и добавя, че ако беше възможно, още на мига би започнал работа в железницата.
Въпреки наградата си Никълъс не се чувства герой. Смята, че така трябва да реагира всеки професионалист. „Реално си помислих, че може да се стигне до голяма влакова катастрофа. Осъзнах, че аз мога да го спра, да го предотвратя. Всичко стана за миг в съзнанието ми“, описва той онзи момент във влака. И не спира да мечтае за мига, в който влакът ще бъде в неговите ръце.
По публикацията работи: Велислава Велева
