Двама астрономи от Испания и Италия се противопоставиха на твърдението на британски изследовател, че световноизвестният монумент Стоунхендж реално е служил като слънчев календар. Британският учен отговори на това, като определи това противопоставяне като празни думи без доказателства. Според новия доклад с опровержения голяма част от камъните са изгубени и това клони към хипотезата, че не става въпрос за календар
Стоунхендж е едно от най-емблематичните исторически места в света и британска културна икона, но изглежда дебатът как и защо е бил построен преди около 5000 години далеч не е приключил, съобщава Дейли Мейл.
В нова статия се твърди, че е „развенчавана“ теорията, предложена миналата година, че монументът е служил като слънчев календар, помагайки на хората да проследяват дните в годината.
Италиански и испански експерти твърдят, че това твърдение е „напълно необосновано“ и се основава на „насилствени интерпретации, нумерология и неподкрепени аналогии“.
Британският изследовател, който стои зад теорията, смята, че големите пясъчни плочи на Стоунхендж, наречени сарсени, представляват един ден в месеца, което прави цялото място огромно устройство за отчитане на времето.
Той отвърна на новите критики на теорията си, като ги определи като „класическо изказване без заключение“.
Новият доклад е на авторите д-р Джулио Магли от Politecnico di Milano и професор Хуан Антонио Белмонте от Universidad de La Laguna в Тенерифе.
„Стоунхендж е удивително сложен паметник, който може да бъде разбран само като се вземе предвид неговия пейзаж и хронологията на различните му фази през вековете“, казват те.
„В неотдавнашен документ авторът предположи, че проектът на „сарсен“ в Стоунхендж е замислен, за да представи календарна година от 365,25 дни. Целта на настоящия доклад е да покаже, че тази идея е необоснована, тъй като се основава на поредица от натрапени тълкувания, нумерология и неподкрепени аналогии с други култури“, пишат авторите на новия доклад.
Теорията за календара беше предложена миналата година от професор Тимъти Дарвил, който смята, че Стоунхендж би позволил на древните местни жители да проследяват слънчева година от 365,25 дни, калибрирана от подравняването на слънцестоенията, черпейки вдъхновение от древен Египет.
„Основното им несъгласие всъщност не е с моите идеи, а по-скоро с консенсуса на египтолозите, които цитирам в оригиналната си статия. Лесно е да се твърди, че някой греши, но какви са неговите доказателства? И как точно тълкуват подредбата на камъните в Стоунхендж?“, каза британският изследовател пред MailOnline.
За своето изследване, публикувано в Antiquity преди година, професор Дарвил анализира броя и разположението на големите пясъчни плочи на Стоунхендж, наречени сарсени.
Сарсените представляват всичките 15 камъка на централната подкова на Стоунхендж, стойките и преградите на външния кръг, както и външните камъни като „камъка на петата“, „камъка на клането“ и „камъните на станцията“.
Стоунхендж, каза професор Дарвил, е „прост и елегантен“ вечен календар, базиран на тропическа слънчева година от 365,25 дни.
Хората в Стоунхендж вероятно са отбелязвали дните от месеца, всеки от които е представен с камък, може би използвайки малък камък или дървено колче, каза той за MailOnline.
Но авторите на новия доклад, италиански и испански астрономи, напълно отхвърлят тази концепция, като я наричат „нумерология“ (псевдонаучно изследване на скритите връзки между числа и понятия).
Те също така посочват, че почти половината от камъните на кръга са изгубени и е „възможно те също да са били малки, като по този начин се нарушава магията на хипотезата“.
„Те попадат в капана, който е хванал много археоастрономи – идеята, че праисторическите хора са работили на високо ниво на прецизност“, казва британският изследовател.
Превод и редакция: Пламена Сутева
