Предвестниците на пролетта, щъркелите започнаха все по-често да се появяват по фотографии из различни населени места у нас. Този път кадрите на “новодомците“ са от град Шумен и с. Мадара.
Щъркелите са таксономичен род птици от разред Щъркелоподобни. Белият щъркел е символ на няколко европейски страни и е птица, която още от древността влиза във фолклора и културата на местните народи.
България е една от страните, над които преминава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и обратно. През страната и особено над района на Бургас, минават близо 80% от всички бели щъркели на планетата – около 260 000 всяка есен.
Щъркелите живеят предимно в колонии, а доста често представителите на двата пола образуват трайни двойки. Строят огромни гнезда по дърветата, с изключение на южноамериканския вид, който гнезди на земята. Поне три вида са синантропни и строят гнездата си в близост до хората и дори върху техните домове. Снасят средно по 4 – 5 яйца и отглеждат по едно поколение годишно. Белият щъркел гнезди в селища в почти цялата страна с изключение на сухите райони, гъстите горски масиви и силно пресечени терени с надморска височина над 1270 м. Храната си търси около реки, езера, ниви и ливади, предаде “Българско дружество за защита на птиците.“
Най-многочислен и с най-висока плътност (29–61 двойки на 100 кв. км.) е в Софийското и Самоковското поле, по долините на река Марица и прилежащите хълмисти райони с много изкуствени водоеми, по долното течение на реките Искър, Струма и Тунджа, на места край река Дунав и около Бургаските езера. Най-много заети гнезда (4841, 83%) са разположени между 0 и 400 м.н.в. Добруджа е сред местата, където видът почти отсъства, въпреки подходящата надморска височина, вероятно поради липсата на водоеми и подходяща хранителна база.
