През последните няколко години светът преживя екстремно време, рекордни температури и бързо топене на ледовете. Къде сме по тези ключови климатични показатели в момента?
Тази седмица Научният орган на ООН за климата публикува голям доклад за промените във времето, случващи се в световен мащаб, поради човешката дейност.
В последния си доклад през 2021 г. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) предупреди, че човешката дейност променя климата по безпрецедентни и понякога необратими начини. Учените заявиха, че това десетилетие е необходимо драстично намаляване на емисиите, за да се задържи глобалното затопляне под 1,5 C и да се защитят най-уязвимите екосистеми и общности в света.
Този последен доклад вероятно ще „подчертае, че времето изтича за по-лесните решения и по-плавните преходи към икономика без въглерод“, казва Бони Уоринг, старши преподавател в Института Грантъм за изменението на климата и околната среда в Imperial College London.
През последните няколко години светът преживя опустошително екстремно време, причинено от изменението на климата, рекордни температури и бързо топене на ледовете. Сега учените следят състоянието на климата повече от всякога. Ето пет ключови показателя за неговата оценка през 2023 г.
Атмосферни нива на CO2
Количеството CO2 в атмосферата тази година се очаква да бъде 419,2 части на милион (ppm), според обсерваторията Мауна Лоа в Хавай. Средната глобална стойност за миналата година е била 417,2 ppm.
През последните 50 години сме добавили 100 ppm CO2 към атмосферата, според Мартин Сигерт, съдиректор на института Grantham. „Покачва се с около два пункта всяка година, така че след 100 години ще стигнем до 600 ppm и това би било просто лудост“, казва той.
Последният път, когато нивата на CO2 са надхвърляли 400 ppm, е било преди около четири милиона години, по време на плиоценската ера, когато глобалните температури са били с 2-4C по-топли и морските нива са били с 10-25m по-високи от днешните.
„Нивата на CO2 в атмосферата продължават да се покачват. Това е основен проблем, защото се приближаваме опасно до бъдеще, в което няма да можем да задържим [глобалното] затопляне под 1,5C“, казва Уоринг.
Миналата година IPCC предупреди, че премахването на CO2 от атмосферата е от съществено значение, тъй като дори големите съкращения на емисиите няма да бъдат достатъчни за ограничаване на глобалното затопляне. „Това ни поставя в много опасна ситуация, защото имаме много малко стратегии за това“, казва Уоринг. Технологиите за улавяне и съхранение на CO2 все още се появяват, но са много скъпи и със съмнителна ефективност.
„Това е абсолютно най-лошият сценарий, че трябва да направим това, защото другите неща се провалиха“, казва Зигерт, добавяйки, че няма нито един „сребърен куршум“ за справяне с изменението на климата. „Не можем да поставим всичко върху улавянето на въглерод.“
Загуба на гора
Засаждането на повече дървета и защитата на екосистемите, абсорбиращи въглерод, е един от най-ефективните начини за увеличаване на улавянето на въглерод. Но горите по света намаляват с тревожна скорост. Според нови изследвания унищожаването на тропическите гори далеч изпреварва сегашния темп на възобновяване.
Това се отразява на това колко въглерод задържат тропическите гори. Загубата на горски въглерод в тропиците е била два пъти по-висока през 2015-2019 г., отколкото през 2001-2005 г., според проучване от 2022 г.
Едно от най-големите опасения е, че повече от една четвърт от тропическите гори на Амазонка сега отделят повече въглерод, отколкото поглъщат в резултат на обезлесяването и сухите условия. „Ние не само ще загубим това грандиозно биоразнообразие, което е свързано с тази екосистема, но ще има по-малко въглерод, съхраняван на сушата, който се връща обратно в атмосферата“, казва Уоринг. „Това е повратна точка, в която виждаме различен вид екосистема в басейна на Амазонка, която заприличва повече на савана, отколкото на тропическа гора, и [от това] сме изключително притеснени.“
Рекордни високи температури
2022 г. беше шестата най-топла година от началото на тази статистика през 1880 г. Океаните бяха най-горещите, регистрирани някога отново през отминалата година. Всичките 10 най-топли години в историята са настъпили от 2010 г. насам.
Общо 28 държави са преживели най-топлата си година в историята през 2022 г., включително Обединеното кралство, Китай и Нова Зеландия.
Рекордните температури обикновено съвпадат със събитието Ел Ниньо (голяма ивица топла вода, която се образува в Тихия океан на всеки няколко години), но миналата година беше събитието Ла Ниня (обратното на Ел Ниньо, когато се образува по-хладна ивица вода). Без понижаването на температурите от Ла Ниня 2022 г. щеше да е много по-гореща.
„Нямате нужда от най-горещата година в световен мащаб, за да изпитате най-горещото време [на някои места]“, казва Зигерт, посочвайки рекордни горещи вълни в страни от Европа, Индия и Китай. Според учени от World Weather Attribution, независим изследователски институт, изменението на климата е изиграло важна роля за увеличаването на вероятността от всички тези събития.
Топящ се лед
Арктическият морски лед се е свил до петия си най-нисък максимум в историята, отдръпвайки се до 14,62 милиона квадратни километра. „Като цяло имаме по-тънък лед, отколкото имахме… това води до общо по-малко лед в края на лятото“, казва Джулиен Строев, полярен учен от Лондонския университетски колеж.
Бързата загуба на арктически морски лед не е само симптом на изменението на климата, но и двигател. Това намалява ефекта на албедото, който е способността на снега и леда да отразяват топлината. „Това е процес на бърза обратна връзка“, казва Зигерт. „Когато ледът започне да се оттегля, бялата отразяваща повърхност се заменя с тъмна повърхност, абсорбираща топлината, което води до допълнителна загуба на морски лед.“
Сега има по-малко морски лед около Антарктика, отколкото когато и да било, откакто сателитите започнаха да го измерват в края на 70-те години.
Националният център за данни за сняг и лед на САЩ казва, че по-силните от средните ветрове, съчетани с по-топлите температури на океана и въздуха, са намалили покритието до само 1,91 милиона квадратни километра на 13 февруари тази година.
Това беше ново рекордно ниско ниво и само на втората година покритието на антарктическия морски лед падна под два милиона квадратни километра. Предишният рекорден минимум от 1,92 милиона квадратни километра беше достигнат на 25 февруари миналата година.
Но истинското безпокойство е топенето на ледените покривки на Антарктида, защото може да доведе до опасно покачване на морското равнище, казва Зигерт.
Антарктика губи ледена маса със скорост от 150 милиарда тона годишно. Ледената покривка на Източна Антарктика може да доведе до приблизително 52 м потенциално повишаване на морското равнище, в сравнение с ледената покривка на Западна Антарктика, което може да доведе до 3-4 м.
„През последните няколко хиляди години винаги е била температурата на океана [която води до разширяване на водата], която е довела до сантиметри покачване на морското равнище. Но сега това са ледените покривки и те не говорят в сантиметри, те говорят в метри“, казва Зигерт.
Размразяване на вечна замръзналост
В северното полукълбо вечната замръзналост – земята, която остава замръзнала през цялата година за две или повече години – също се затопля бързо.
„От мрежите за наблюдение виждаме ясно затопляне на зоните с вечна замръзналост“, казва Строев. Това е тревожно, тъй като вечно замръзналата земя съдържа огромно количество парникови газове, включително CO2 и метан, които се отделят в атмосферата при нейното размразяване.
„Тъй като е изчислено, че сегашното съхранение на въглерод във вечно замръзналата земя е повече от два пъти [от количеството] в нашата атмосфера, това е тревожно, тъй като ще засили общото глобално затопляне“, казва Строев.
Почвите в района на вечната замръзналост, който обхваща 23 милиона квадратни километра в Сибир, Гренландия, Канада и Арктика, съдържат почти 1700 милиарда тона въглерод.
Размразяването на вечната замръзналост може също да увреди съществуващата инфраструктура и да повлияе на поминъка на местните общности, които разчитат на замръзналата земя, за да пътуват и ловуват по ръба на морския лед.
Текущото състояние на климата подчертава „защо е толкова важно да приемем това сериозно сега“, казва Зигерт. „Можем да направим нещо за изменението на климата сега и да признаем, че ако не го направим, нещата ще се влошат за хората, които идват след нас.“
Превод и редакция: Венета Николова
