Става въпрос за т. нар. калиата. По думите на д-р Любомир Кулински от БАБХ, този полуфабрикат се произвежда в няколко държави в Европа, като няколко родни предприятия го закупуват. Според Кулински въпросните предприятия най-вероятно го ползват, защото е по-евтин, а и с негова помощ по-бързо се получава кашкавал
Регулациите в хранителната промишленост, както в в производството, така и в търговията, подлежат на една и съща законова рамка в България и в Европа. Това заяви пред Нова телевизия д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните.
Той обясни, че за един месец БАБХ прави около 10 000 проверки, при които се пишат около 500-600 предписания и около 80 акта за нарушения.
„Дори в празничните дни проверяваме. Грубите цифри показват, че около 5-6 %, до 10 % от проверките завършват с административен акт, предписания или акт. Като цяло това е процентът на нарушенията, които намираме”, заяви Кулински.
Той обясни и за споровете около кашкавала, който се произвежда от калиата.
„Калиатата е млечен полуфабрикат, който се произвежда в няколко държави в Европа. Някъде го наричат заготовка за жълто сирене. Няколко български предприятия го купуват. Но той не е претърпял пълната технология на кашкавал, според нашите разбирания. Купувайки го, нашите предприятия го подлагат на чедаризация, изпаряване и зреене. Тогава може да носи наименованието кашкавал на българския пазар”, каза Кулински.
Той обясни, че въпросните предприятия вероятно го използват, защото е по-евтин продукти и второ – защото по-бързо става кашкавал.
„У нас, за съжаление, няма защитено географско наименование „кашкавал”, както има за други 10 продукта. Докато няма защитено наименование, с ясна рецепта и процедура, ще минава този технологичен процес. Да, кашкавал е, но не е българският кашкавал, който разбираме под тази дума”, обясни Кулински.
„На пазара има категорично безопасни храни, но с различно качество. Целта на нашия контролен орган е на етикета да са написани всички съставки, производител. Тези продукти са с различни цени. Целта на задачата е, когато потребителят вземе един продукт, прочете етикета и да избере според парите, които има”, каза Кулински.
Той обясни, че доста млеко и месопреработватели и в момента работят с вносни суровини.
По публикацията работи: Пламена Сутева
