„Честит 8 март, мамо!” – на бас, че сте го писали с детския си почерк. И после сте свикнали да честитите празника: на съученички, приятелки, колежки. На жената до вас.
И усмихнато да приемате букети, поздравления и подаръци, ако от малка са ви обличали в розово. Или пък с презрителна гримаса отхвърляте „тоя комунистически празник”… Голямо объркване цари около датата 8 март и си струва да си припомним какво се чества на нея.
Осми март е Международен ден на жената, който почита борбите на жените за равни права по цял свят.
Историята:
На 8 март 1857 г. в Ню Йорк жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. През 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, на която, по предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.
През 1977 г. Общото събрание на ООН приема 8 март да бъде признат за Международен ден за правата на жените и за мир.
Идеята:
На жените винаги се е налагало да се борят за своите права, независимо в коя страна и в кой исторически период се намират. А 8 март, Международният ден на жените, е чудесен повод да поговорим за неравнопоставеността и за проблемите, пред които жените по света са изправени, пише “Дневник”:
8 март не е ден за купуване на рози, парфюми и други подаръци. Не ни е нужен специален ден, в който да показваме любовта и уважението към майките, приятелките, съпругите и дъщерите си.
Но ни е нужен ден, в който мъжете и жените открито да поговорят за домашното насилие, за изнасилването, за дискриминацията, за сексизма, за феминизацията на бедността и най-вече за това, че неравнопоставеността на жените не е само женски проблем. Това е проблем на цялото ни общество, на цялото човечество.
Днес е 8 март. Нека отбележим празника с признание не само към тези, които обичаме, но и към тези, на които дължим своите права. Това, че днес в България жените гласуваме, образоваме се, свободни сме да избираме своя професионален и личен път, не е даденост, а резултат от нечия дълга борба.
Борбата срещу неравноправието, насилието и стереотипите продължава и днес по цял свят.
