Днес е Тодоровден. Това е стар празник, който е заемал основно място в обредния календар на българите. С течение на времето, до наши дни е достигнала много малко информация за автентичния вид на празника.
В миналото, всеки един ден от седмица преди съботата на св. Тодор е бил изпълнен с ритуали. Малко се знае за Тодоровата задушница, която се е отбелязвала в Добруджа в петък, преди Тодоровден. Като основен и най-устойчив символ на празника, може да се посочи конят. Но във времето се е изгубил смисълът, с който е бил натоварен образът на животното.
Тодоровден или както се нарича съботата след Сирни заговезни – Тудорица, обединява култ към двама светци. св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон. Народната практика определя честването на св. Тодор да бъде винаги в съботата след Сирни загвезни. Това означава, че Тодоровден е променлив празник, т.е. неговата дата зависи от календарното разположение на Великден. Когато говорим за Тодоровден, трябва да споменем за значението на цялата седмица преди празника, която в народната реч бива определена като Тодоровска, Тудорска неделя, Тримирна неделя (по обичая да се тримири в първите три дни от седмицата).
