В съботата след Сирни заговезни празнуваме Тодоровден. Тази година празникът се отбелязва на 4 март. На този ден почитаме паметта на Св. Тодор (великомъченик Теодор Тирон). Много хора празнуват имен ден на Тодоровден. Именици на 4 март са хората, носещи имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея, Доротей. На този ден се спазват много обичаи, като в различните краища на страната, те са различни. Някои обичаи и традиции се спазват от мъже, а други – от жени
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода, пише iwoman.
В някои краища на България на този празник се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до къщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.
В други райони се изпълнява и още една интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата и се слага обща трапеза.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
По публикацията работи: Пламена Сутева
