Медицинската документация е обширна и често доста трудна за организация, но пък е изключително важна и играе ключова роля в грижата за здравето на пациента. Пример за такава документация са: диагностики, епикризи, лабораторни резултати и др. Тези документи показват цялата информация относно спецификите на едно здравословно състояние, а и благодарение на тях медицинските лица имат достъп до ключова информация за пациента. Но колко време всъщност се съхранява медицинската документация в болницата?
В Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването, е регламентиран срокът на съхранение на медицинската документация за профилактичната дейност и диспансеризацията.
Съгласно чл.29, ал.1 от посочената наредба, лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им.
В ал.3 на чл.29 от същия нормативен акт е предвидено, че след изтичане на срока по ал.1 документацията на хартиен носител се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме, подлежи на унищожаване, докато информацията на електронен носител се архивира, но е необходимо да бъде съхранявана в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ или диспансеризиращ лекар, или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод, пише сайтът Здравето.
Съгласно чл. 27, ал.3 от Закона за здравето: „Формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация, и за обмен на медико-статистическа информация се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт“.
По публикацията работи: Пламена Сутева
