Мощните трусове в Турция и Сирия припомниха на много българи, случилото се земетресение в Перник. То бе преди повече от 10 години, но се е запечатало в съзнанието на перничани. Магнитудът на труса бе 5,6 по Рихтер. Ромелия от пернишкото село Дивотино още си спомня със сълзи на очи за страшния трус. Тя разказва как все още живее във фургон, който и е бил дарен година и половина след трагедията
Опустошителното бедствие в Турция припомни на много българи, преживения ужас от земетресенията у нас. Както някои от вас може би си спомнят, последното по-сериозно беше в Перник преди повече от 10 години. Как реагира държавата тогава и как живеят хората сега?
През нощта на 22 май 2012 г. земните маси се разместват. Трусът е с магнитуд 5,6, а епицентърът му е между селата Мещица и Витановци, само на 5 километра от Перник.
След първото земетресение следват десетки вторични, продължаващи чак до 14 юли. А след тях остават стотици разрушени къщи и разбити съдби.
Родната къща на 56-годишната Ромелия от пернишкото село Дивотино повече от 10 години след земетресението е с пораженията от преди. Новините за трагедията в Турция и Сирия събуждат спомените на жената и пълнят очите й със сълзи.
„Първо се чу някакъв тътен, трясък и се разтърси всичко. Излязохме навън всички съседи. Пътят като змия се огъваше, беше жестоко. Имахме направен парник. В него дълго време нощувахме, защото къщата беше негодна за живеене. Аз съм живяла в тази къща цял живот, тук съм се родила и отгледала моите деца. Имаше напуквания, беше изместена конструкцията, имам даже и заповед за разрушаване. Не съм влизала скоро, защото изпитвам страх да вляза в тази къща. Всичко, всичко е рухнало. Няма какво да изнеса, пък и да изнеса, няма къде да го съхраня. Всичко остана вътре. Не позволявам и на децата да влизат, защото не мога да рискувам живота им“, казва Ромелия Грозданова – жител на село Дивотино пред bTV.
Година и половина след трагедията строителни предприемачи от Перник се свързват с жената и й даряват фургон, в който живее и днес. След спечелени съдебни дела, тя получава държавна помощ в размер на 10 000 лева, с които оборудва фургона, за да го направи годен за живеене. В него тя събира целия си свят.
„В 10-12 квадрата съм се опитала да побера всичко. Това е. Не е леко“, разказва Ромелия.
Макар и тясно, пространството във фургона е изпълнено с икони.
По публикацията работи: Пламена Сутева
