В Тихия океан се проявява едно природно явление, което в момента се нарича “la niña” или в превод от испански – „момиченцето“. Именно за него говори видният климатолог проф. Георги Рачев. По негови думи това явление направо ще побърка времето по света през 2023 година. Според професора е възможно 2023 година да бъде най-топлата година откакто се водят метеорологични наблюдения
„Момиченцето“ в Тихия океан ни показва, че 2023 година ще счупи топлинни рекорди. Глобалното затопляне не е толкова страшно, колкото се опитват да го изкарат. Това каза климатологът проф. Георги Рачев в интервю за „Стандарт“.
По думите на климатолога проф. Георги Рачев, имаме една от най-топлите зими през последните няколко години. Той разкри на какво се дължат нетипично високите температури през декември и януари.
„Ние в момента наблюдаваме зима, която на фона на топлите зими от 2000 година насам, е още по-топла, дори спрямо съвременните норми в периода 1990-2020 година. И ако така върви, има много голяма вероятност да се окаже, че това е най-топлата зима откакто има метеорологични наблюдения в България, като си съперничи със зимата от 2005-2006 година“, посочи климатологът.
Но на какво се дължи това?
„Факторите са много, оказват влияние не само върху България и Балканския полуостров, но и на целия континент. Още повече, че Северното полукълбо, така нареченото индустриално или сушаво полукълбо, се затопля с много бързи темпове. И преди е било топло – дори наскоро с моя колега доц. Пенков говорихме, че през далечната 1902 година януари е бил изключително топъл – с повече от 4,5 градуса повече от нормалното. И са излезели пчеличките – а това го знаем, защото тогава хората са описвали тези неща. През 1902 година въобще не е можело да се говори за антропогенно влияние. Тоест това е един естествен процес на затопляне, който съществува на Земята и е силно припокрит в днешно време от човешката дейност. Така че нас ни очакват все по-топли и по-топли години поради простата причина, че ние пряко, волю или неволю, оказваме влияние върху затоплящата се атмосфера. И това не е толкова страшно – въпросът е, че затоплянето е много бързо“, коментира проф. Рачев.
„Такова бързо затопляне не е имало досега в климатичната история на Земята. Винаги съм преподавал, че климатичните промени се случват бавно, в рамките на столетия, дори хилядолетия, а тук нещата се случват в рамките на един човешки живот. Всичките години след 2000-ата – с изключение на 1999 година – са с повече от 0,5-1 градуса по-топли от доиндустриалния период“, заяви той.
„Това вече не може да е случайност – когато говорим за цели 20 години, това вече е климатично значимо и достоверно. В резултат на нашата човешка дейност, а може би и на природни фактори, светът става по-топъл – и особено Северното полукълбо, и особено Северният ледовит океан, включително и Сибир, и Гренландия“, посочи климатологът.
По негови думи климатолозите очакват 2023 година да бъде много топла като средни стойности за целия свят, включително за Северното полукълбо.
Едно от основните доказателства за сериозността на тези очаквания е фактът, че трета поредна година в екваториалната част на Тихия океан се проявява едно голямо природно явление, което в момента се нарича “la niña” или в превод от испански – „момиченцето“.
На около десетки милиона квадратни километра океанската вода е с температура градус-градус и половина по-ниска от обикновено. Студената фаза на това явление се задържа вече трета година, а това е наблюдавано само 3 пъти досега в историята на измерванията.
Следователно през април се очаква “la niña” да изчезне и на нейно място да се прояви положителната, топлата фаза „el niño” – или „момченцето“. Това би означавало топла океанска вода с температура над 1-2 градуса повече от нормалното и съответно по-топъл въздух над водата. Което със съвременната тенденция за затопляне ще доведе до стойности на глобалното затопляне от над 1 градус.
А това означава, че е напълно възможно 2023 година да стане най-топлата година откакто се водят метеорологични наблюдения и да отнеме палмата на първенството на 2016 година, посочва климатологът.
По публикацията работи: Пламена Сутева
