Разказахме ви за лекарка на 86 години, която работи на три места, за да може да се грижи за внука си. Нейният почти 24-часов работен ден преминава в монтанската болница „Свети Георги“, в местната поликлиника и към филиала на „Спешна помощ“ в Чипровци. Доктор Латинка Цветанова е физиотерапевт с близо 60 години стаж.
Тя работи на три места, за да осигури бъдещето на внука си, за когото се грижи от две години, след смъртта на дъщеря си. Историята на доктор Цветанова разказа Рени Христова.
Изпитанията на съдбата: 86-годишна лекарка работи на три места, за да се грижи за внука си
Тя отбелязва, че си е тръгнала два часа по-рано, за да пристигне навреме и да сподели историята си. В събота е била също на работа в спешната помощ. Така 86-годишната жена последно е спала преди повече от денонощие.
„Първото ми работно място беше като лекарка в Чипровци, след като завърших. В Мотана съм от 7 години, което се случи напълно случайно, там нямаше лекар. Исках да напусна, но главният лекар ме спираше. Един път ми каза, че съм толкова добър диагностик, че не може да ме освободи. А аз виждам доброто отношение към мен и оставам да работя. Много съм дисциплинира – не отсъствам, не закъснявам и не си тръгвам по-рано“, разказа Латинка Цветанова пред Бтв.
„Веднъж бяха докарали една възрастна жена от Лом на 80 години с инсулт, която свалиха с носилка. На 15-ия -16-ия ден тя започна да става, на 18-ия започна да ходи и съпругът и дойде да я вземе. Бях свикнала да получавам пликове с благодарствени писма. Мъжът хвърли едно писмо, а аз бързах да си взема довиждане с бабата. Като се върнах, отворих плика и изпаднаха 50 лева. Отидох при старшата сестра, за да намеря адреса на изписаната жена, поисках да й ги изпратим, отървах се от тези пари“, разказа д-р Цветанова и допълни, че след това е получила ново писмо, в което двойката отбелязала, че е получила 50-те лева.
„Моята баба, на баща ми майката, бабуваше, даваше билки, беше известна. Една нощ я викнали за раждане, а било студено и със сняг, тя веднага хукнала боса. На сутринта хората, като видели стъпките, се чудели кой е вървял бос през снега. Това явно ми е в кръвта – да помагам“, разказа още възрастната жена.
„Ако началниците се държаха лошо с мен, никога нямаше да работя, а те подхождат с уважение. Не мога да оставя внучето си. Не знаех, че дъщеря ми е болна от C0VID-19. Тя станала сутринта, направила няколко крачки, паднала и починала“, обясни д-р Цветанова. „Понякога се чудя защо Бог взе детето ми, а не мен. Моето място е в гробищата“, допълни още тя. „На мен ми е неудобно да съм просяк. Много ще кажат, че работя на три места и въпреки това искам помощ. Аз нищо не искам, но ако хората решат да дадат, това вече е друго“, заяви лекарката. Тя разказа още един случай, жена пристигнала с дъщеря си, на която й било лошо. „Прегледах я и си тръгна. След два часа обаче пак дойдоха. Тогава им казах да останат – имаше легло и печка, нямаше какво само да се разкарват през 3 км. Те легнаха, а на сутринта жената каза, че вече е добре и нищо й няма Лекарствата й бяха подействали“, обясни д-р Цветанова.
„Веднъж в Чипровци дойде възрастен човек с група, на когото му станало лошо. Доведоха го при мен, а едвам стъпваше. Като го видях, ми стана ясно, че е гладен. Направих му една яка попара, с бисквити, масло и захар. Той я изяде и след това каза, че нищо вече му няма“, разказа лекарката.
Тя сподели, че има хора, които често й искат пари, а един ден изгубила си портмонето си, в което имало 180 лева, ключове и лична карта.
„Чудех се къде ще спя, върнаха ми портмонето, но жената, която ми го донесе, ми поиска 10 лева за това, че го е намерила“, разказа д-р Цветанова.
