Децата обичат да се цапат. Те са привлечени като магнити от локвите, без да обръщат внимание, че цапат обувките или дрехите си. Но това да са мръсни има мощен ефект и върху тяхното благосъстояние.
За тези интересни свойства на калта ни информират от BBC.
— Не се цапай! някога беше постоянен семеен рефрен, тъй като родителите отчаяно гледаха как децата им развалят най-добрите си дрехи. Независимо дали тичат през нивите на фермерите, катерят се по дърветата или хващат попови лъжички, е неизбежно чистите дрехи на децата да станат кафяви преди деня да свърши.
Днес много родители тайно може би си мечтаят децата им да имат шанса да поемат малко мръсотия. С възхода на урбанизма и привлекателността на видеоигрите и социалните медии контактът с природата е много по-рядък, отколкото в миналото. За мнозина просто няма възможност да се калят.
Това, което се печели в сметките за пране, може да бъде загубено за благополучието на детето. Според скорошни изследвания мръсотията отвън се обединява с приятелски настроени микроорганизми, които могат да тренират имунната система и да изградят устойчивост срещу редица заболявания, включително алергии, астма и дори депресия и тревожност.
Тези констатации показват, че упражненията на открито са полезни, не само поради възможността да се разхождате свободно, но и че някои естествени материали, като почва и кал, също съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието положително въздействие върху здравето на децата едва започваме да разбираме напълно.
Психично възстановяване
Много от психологическите ползи от играта на открито вече са добре установени. Нашите мозъци са еволюирали в естествените пейзажи и нашите системи за възприятие са приспособени към диви външни пространства.
Това означава, че природните сцени осигуряват перфектното ниво на стимулация, за което се смята, че помага за презареждане на мозъка, когато е уморен и лесно се разсейва. В подкрепа на тази теория едно проучване от 2009 г. установи, че децата с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (ADHD) са по-способни да се концентрират след 20-минутна разходка в парка, в сравнение с 20-минутна разходка по улиците на добре поддържана градска зона. Близостта до трева и дървета изглежда е имала благотворен ефект върху умовете им. Авторите препоръчват използването на такива „дози от природата“ като безопасен и достъпен начин за подпомагане на деца с ADHD, заедно с други инструменти.
Освен тези възстановяващи ефекти, играта на открито може да предложи ценни учебни преживявания. Например, актът на моделиране на материали като кал или пясък може да помогне на децата да развият начина, по който техните сетива и движение взаимодействат, известно като сензомоторно развитие, според Франческо Витрано, детски невропсихиатър, психотерапевт и преподавател в университета в Палермо, Италия , който има дългогодишен опит в прилагането на тези терапии. Това позволява на детето постепенно да разбере своите телесни сигнали.
Такива дейности – далеч от къщата или класната стая – също могат да помогнат на децата да намерят начини да се справят с емоциите, които може да са трудни за изследване в друга среда. Така наречената „терапия с пясъчни тави“, която включва използването на пясък и миниатюрни фигурки, за да изразят мислите и чувствата си, е приета форма на консултиране за деца, които се борят да изразят словесно емоционалното си състояние.
Що се отнася до физическото здраве на детето, най-очевидното предимство на играта на открито може да са упражненията. Едно дете може по-лесно да се закали в голямо открито пространство, което води и до намален риск от затлъстяване. Това твърди едно проучване, ръководено от Елизабет Гершоф, професор по човешко развитие и семейни науки в Тексаския университет в Остин, САЩ .
Последните открития обаче предполагат, че може да има множество други предимства от играта в естествена среда – и тайната е скрита в самата кал.
Стари приятели
Ново изследване предлага и нов поглед към „хипотезата за хигиената“, постулирана за първи път в края на 80-те години. Според тази идея, голямото намаляване на детските инфекции през 20-ти век е имало нежелан страничен ефект върху имунната система на хората, карайки ги да станат свръхреактивни при най-малкото стимулиране. Смята се, че резултатът е нарастването на астмата, сенната хрема и хранителните алергии.
Много учени сега обаче не харесват термина хигиенна хипотеза, защото чрез такива термини се обезсърчава важно поведение, като миенето на ръце. И те се противопоставят на идеята, че инфекциите сами по себе си са полезни за децата. „Беше доста проблематично от гледна точка на общественото здраве“, казва Кристофър Лоури, професор по интегративна физиология и директор на лабораторията по поведенческа невроендокринология в Университета на Колорадо, Боулдър, САЩ.
Вместо това сега се смята, че ключови са неинфекциозните организми, а не тези, които всъщност разболяват нашите деца. Тези „стари приятели“ са били наоколо през голяма част от нашата еволюционна история. Те са предимно безвредни и обучават имунната система да действа умерено, вместо да реагира прекомерно на всеки потенциален нашественик.
Важно е, че телата ни се срещат с тези стари приятели винаги, когато прекарваме време сред природата. С повишената урбанизация и намалената игра на открито, много деца сега нямат тази естествена защита – което означава, че имунната им система е по-чувствителна към всяка заплаха и е по-вероятно да се пренатовари.
Приятелските микроби в червата могат да подобрят здравето ни и могат да действат и през кожата ни
Различни проучвания подкрепят тази идея. Хората, които израстват във ферми, обикновено са по-малко склонни да развият астма, алергии или автоимунни заболявания като болестта на Крон – очевидно благодарение на излагането им в детството на по-разнообразен набор от организми в селската среда, което е насърчило по-ефективно регулиране на имунната система.
Смята се, че голяма част от здравословната стимулация, осигурена от тези насекоми, идва през храносмилателната система – вече е добре известно, че приятелските микроби в червата могат да подобрят здравето ни по много начини. Но те също могат да действат и през нашата кожа, според Микеле Антонели, лекар от Реджо Емилия, Италия, който е изследвал начините, по които калните терапии могат да повлияят на здравето.
Външният слой на нашето тяло е домакин на много видове микроби, казва той, и хората с разстройства като атопичен дерматит (често срещана форма на екзема) и псориазис изглежда имат обеднена общност от организми. Микробното разнообразие дори изглежда е свързано със състояния като артрит. „Тези микроорганизми могат да играят основна роля в много големи хронични заболявания“, казва той.
Здрав дух, здраво тяло
Когато се чувстваме уязвими и застрашени, имунната система започва да предизвиква телесни възпаления. Тъй като възпалението е една от първите защити срещу инфекция, този отговор се развива като начин за подготовка на тялото за потенциално физическо нараняване от заплахата, пред която сме изправени – но е по-малко полезно за видовете стрес, пред които са изправени повечето хора днес.
Забележително е, че хората, които са прекарвали по-голямата част от детството си в селска среда, са склонни да показват по-приглушен отговор на стресови събития като публично говорене. Това остава вярно дори, когато учените контролират други фактори – като техния социално-икономически статус.
Това може да има сериозни последици за дългосрочното здраве, тъй като хроничното възпаление на тялото може да допринесе за редица болестни състояния. Може да повиши риска от депресия, например. „Хората, израснали в градовете, са нещо като „ходещи бомби със закъснител“ по отношение на тяхното възпаление“, казва Лоури, който е съавтор на статията „Драматични ефекти“.
Тъй като резултатите, подкрепящи „хипотезата за стари приятели“, продължават да играят роля, някои изследователи са започнали да идентифицират конкретните организми, които може да са отговорни за тези ползи, и начините, по които те предизвикват тези промени.
Лоури се интересува особено от Mycobacterium vaccae, който често може да се намери в почвата. Когато мишките са били изложени на M. vaccae, те показват повишена активност на регулаторните Т-клетки – които, както подсказва името, помагат за овладяване на имунната активност, включително на възпалителните реакции. Това ги прави по-устойчиви на стресови събития, като потенциална конфронтация с друга, по-агресивна мишка. „Виждаме много драматични ефекти върху устойчивостта на стрес, дори месец след последната инжекция“, казва Лоури.
Разбира се, мишките не са същите като човешките деца, но предлагат някои улики за ролята, която някои микроорганизми могат да играят.
Някои учени също изразяват значително вълнение, относно ролята на „хелминтите“ – обитаващи почвата паразити като кръгли червеи – до голяма степен, поради умерения имунен отговор, който те предизвикват в своите гостоприемници. Хората, които са били заразени с хелминти, изглежда имат по-нисък риск от възпалителни заболявания на червата като болестта на Крон. При някои опити умишлено пациентите са изложени на действието на ларвите на тези паразити. Постигнатите резултати са със смесен успех. Тези терапии обаче ще трябва да се борят с потенциалните нежелани странични ефекти от наличието на червеи. Това да не говорим за очевидния „ммм фактор“, който вероятно ще обезсърчи много хора от умишленото поглъщане на хелминти.
Много спа терапии – включително кални бани и бани с термална минерална вода – могат да подобрят здравето ни, чрез въвеждане на полезни организми в микробните общности на кожата. Много видове са отговорни за ползите, включително Staphylococcus epidermidis, за който е доказано, че има противовъзпалителни ефекти.
Горски трансплантации
Като се има предвид значението на ранното излагане на приятелски бактерии, много учени изследват ползите от интервенции, които насърчават по-голям контакт с природата в детството. Антонели казва, че действието на „горско къпане“ – леки медитативни разходки из гората – е доказано, че подобрява симптомите на деца и тийнейджъри с атопичен дерматит, например. Докосвайки листата и почвата, те може да са хванали приятелски организми, които обогатяват микробиомите на кожата им, казва той.
Амбициозен проект във Финландия междувременно се опита да достави природата на децата. В четири дневни центъра изследователите заменят асфалта и чакъла на училищния двор с „трансплантирана“ почва и растителност, взети от бореална гора . На децата са раздадени и сандъчета, в които да садят различни растения. „Това насърчи по-нататъшния контакт“, казва Аки Синконен от университета в Хелзинки, съавтор на статията, който специализира в микробиома на калта.
Един месец по-късно децата показват признаци на повишено микробно разнообразие по кожата и в червата си, както и подобрена имунна функция. Те са придобили по-голям брой от тези регулаторни Т-клетки, които помагат за смекчаване на реакциите на тялото към безобидни нашественици, например. Увеличава се и делът на противовъзпалителните молекули в кръвната плазма – което отново показва, че имунната система е по-добре регулирана.
В бъдеще Синконен се надява да тества дългосрочните ефекти от тези промени. „Мисля, че те трябва да доведат до по-ниска честота на заболявания при хора – това е нашата хипотеза.“
Кухни от кал
Предвид известните психологически ползи, много дневни центрове и училища вече насърчават по-голям контакт с природата – с уроци на открито, редовни разходки сред природата и изграждането на кални кухни, които насърчават децата да играят в мръсотията.
С бъдещи изследвания може да е възможно да се обогати почвата в домашните градини и училищните дворове с най-полезните организми. Засега може да се наложи родителите и учителите да работят с това, което имат. Калните кухни, по-специално, могат да бъдат рентабилни и да заемат малко място. Всичко, от което се нуждаете, е стара маса и няколко тенджери с тигани, рециклирани от кухнята и напълнени със смес от пръст и вода. По-сложните конструкции могат да бъдат оборудвани с шкафове и чекмеджета, пълни с камъни, скали, пясък и растителност.
Докато малките готвачи на кал се цапат с новите си въображаеми творения, те може би култивират умовете си и оптимизират имунната си система, с потенциални ползи за месеци или дори години напред.
Превод и редакция: Венета Николова
