Бермудският триъгълник е синоним на странни случки и мистериозни изчезвания още от откриването на Америка. Известен още като Дяволския триъгълник, участъкът от океана между Маями, Бермудските острови и Коста Рика е уникална част от Атлантическия океан, тъй като през последния век е бил място на повече от 50 мистериозни изчезвания.
Митовете и легендите за района не се ограничават само до най-новата история. Слуховете за това, че Христофор Колумб е изпитвал трудности с навигацията по компаса и за призрачни светлини, датират от XV век. Това, което остава без отговор, обаче, е какво причинява толкова много изчезвания?
Корабът “Елън Остин“:
През 1881 г. корабът „Елън Остин“ тръгва от Ливърпул и се отправя към Ню Йорк. Корабът, превозващ пътници, емигриращи в Америка, е в открито море от няколко седмици, когато капитанът предприема непланиран кратък път през Саргасово море. Известен с бурния си характер, този маршрут отвежда „Елън Остин“ през Бермудския триъгълник. Малко след това капитанът забелязва в далечината друг кораб, който се движи хаотично. Корабът изглеждал изоставен и се движел непредсказуемо, пишат от Novini.bg
Убеден, че това е някакъв капан, капитан Грифин от кораба „Елън Остин“ се държи на безопасно разстояние в продължение на два дни, преди да нареди на екипажа да се качи на борда и да проучи защо корабът не отговаря на техните сигнали. Установено е, че е изоставен с непокътнат товар. Нямаше следи от насилие и никакви признаци, че е имало основателна причина за изоставянето на кораба. Капитан Грифин заповядал на малък подбор от екипажа си да се качи на кораба и заедно да отплават за Ню Йорк, където да бъде спасен. Малко след като подновили пътуването си, силна буря разделила двата кораба. Когато бурята преминала и капитан Грифин отново забелязал мистериозния кораб. Той се приближил до него и установил, че той отново е изоставен, без следи от кръвопролития или разумни щети. Дали е твърде уплашен да загуби още от екипажа си, или бил притиснат от времето и ресурсите, капитан Грифин решава да остави кораба на дрейф и да продължи към Ню Йорк. Корабът и неговият импровизиран екипаж никога повече не са забелязани.
Американския кораб “Циклоп“:
На 4 март 1918 г. корабокруширащият кораб USS Cyclops отплава с предназначение за Балтимор, Мериленд. Без планирани спирания по маршрута си, той трябвало да пристигне в пристанището с пълен товар манганова руда на 13 март. Въпреки това корабът така и не пристига в планираната дестинация. Последното предаване, получено от кораба, съобщава, че „Времето е добро, всичко е наред“, а липсата на каквито и да било останки или SOS съобщение накара мнозина да спекулират какво може да е накарало кораба и екипажа му да изчезнат някъде през деветдневния прозорец. И до днес изчезването на американския кораб „Циклоп“ и неговия екипаж от 305 души остава най-голямата регистрирана загуба на човешки живот в историята на военноморските сили на САЩ.
Крайцерът “Уичкрафт“:
Уичкрафт е 23-метров луксозен крайцер, който изчезва вечерта на 22 декември 1967 г. Собственикът на лодката поканил свой близък приятел да излезе на брега на океана, за да разгледа коледните светлини над водите на Маями. Планът е бил да изминат малко разстояние навътре в морето, да изключат двигателя и да се насладят на пейзажа. В 21:00 ч. същата вечер бреговата охрана на Маями получила сигнал за бедствие, който спокойно ги информирал, че лодката се е ударила в нещо във водата и ще се наложи да бъде изтеглена на буксир от по-малко от миля от брега. Собственикът посочил, че това не е спешен случай и че ще изстреля сигнална ракета, за да уведоми бреговата охрана за точното местоположение на лодката. По-малко от 20 минути по-късно бреговата охрана достигнала мястото, където според тях било подадено обаждането, но нямало и следа от „Уичкрафт“ или сигналните ракети. Нито крайцерът, нито двамата му пътници са били видени отново.
По публикацията работи: Велислава Велева
