Гущери, които някога са живели в горите, но сега се заселват из жилищни райони, се променят генетично, за да оцелеят в града, установиха изследователи. Кафявият гущер с ярко оранжево ветрило на шията Anolis cristatellus е развил специални люспи, за да се придържа по-добре към гладки повърхности като стени и прозорци и е придобил по-големи крайници, за да спринтира през открити участъци, твърдят учените.
Ставаме свидетели на хода на еволюцията, каза Кристин Уинчъл, професор по биология в Нюйоркския университет и главен автор на изследването, публикувано в понеделник в американския „Сборник на Националната академия на науките“.
„Тъй като урбанизацията се засилва по света, важно е да разберем как организмите се адаптират, за да могат хората да проектират градовете по начини, които поддържат всички животински видове“, каза Уинчъл.
Проучването анализира 96 гребенести гущера, сравнявайки генетичния състав на горските обитатели с този на живеещи в столицата на Пуерто Рико, Сан Хуан, както и в северния град Аресибо и западния град Маягуес. Учените открили 33 гена в генома на гущера, които са трайно свързани с урбанизацията, пишат от Бта.
Мутациите в тези гущери, чиято продължителност на живота е приблизително 7 години, могат да настъпят много бързо, в рамките на 30 до 80 поколения, и им позволяват да избягат от хищници и да оцелеят в градските райони, добави Уинчъл. По-големите крайници, например, им позволяват да тичат по-бързо през горещ паркинг, а специалните люспи – да се задържат върху повърхности, много по-гладки от дърветата. В хода на проучването учените преследват десетки гущери, ловейки ги с голи ръце или използвайки пръти с малко ласо в края, за да ги хванат.
El anolis cristatellus puertorriqueño, ha desarrollado escamas especiales a fin de poder aferrarse mejor a superficies lisas como paredes y ventanas 🦎https://t.co/oCZSQrvYep
— El Vocero de Puerto Rico (@VoceroPR) January 10, 2023
„Изисква се малко практика“, уточнява Уинчъл. Понякога им се налага да искат разрешение да хващат гущери от домовете на хората. Сред любимите находки на Уинчъл е рядък гущер албинос. Тя също така попадна на почти 20-сантиметров екземпляр – доста голям за вида, който нарича „Годзила“.
Проучването се фокусира върху възрастни мъжки гущери, така че не е ясно дали женските се променят по същия начин или със същата скорост като мъжките. Под въпрос е още и в кой момент точно от живота на гущера настъпват промените.
По публикацията работи: Велислава Велева
