Традиции и позабравени ритуали на Бъдни вечер. Ето кои са именници днес

229

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския календар. Самото му име произхожда от бдение или бъднини. Нарича се оше Mалка Коледа, Суха Коледа, а в Северозападна България-Крачун. Освен това на този ден, православната църква чества Светa преподобномъченица Евгения.

Имен ден днес празнуват всички носещи имената: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин.

На Бъдни вечер се извършват множество ритуали, които трябва да донесат късмет и плодородие в дома.

Едно от тях е, че всички ястия на трапезата трябва да са постни. Ястията следва да са нечетен брой – седем, девет или единадесет. В някои домове обаче е приемливо ястията да са дванадесет на брой, колкото са и месеците в годината. Mожем да запалим бъдник, ако имаме камина, ще прекадим с тамян и ще запалим свещи, които да светят тържествено около нас. Разбира се, до нас ще грее празнично накичената елха, а най-възрастният ще разчупи питката, защото така е по обичай.

Добре известно е, че Коледният пост продължава 40 дена – от 15 ноември до 24 декември включително. В последните пет дена обаче постът следва да е изключително строг и да се състои предимно от хляб и вода. Причината е, че според вярването Света Богородица започва родилните си мъки пет дена преди Коледа и миряните следва да покажат съпричастност с Божията майка, пишат от webcafe.bg

Подготовката за Бъдни вечер пък започва отрано, защото във всяка къща има много работа около предстоящия празник. Особено внимание в този ден се отделя на приготвянето на хляба. Една от традициите, които малцина вече спазват, е приготвянето на обредния хляб с „мълчана вода“. В него се поставя сребърна пара или друг символ на берекета – шарено мънисто, бяло копче, дрянова клонка, орехче. Смята се, че на когото се падне парата при разчупването на питата, него го чакат не само пари, но и късмет, сполука и всякакво друго богатство през идната година. Питата се разчупва от най-възрастния на масата и първото парче се нарича на Богородица.

Сред другите традиционни храни, без които Малка Коледа не минавала, са боб, ошав и орехи, като орехите заемат специално място в Бъднишките обреди.Изобилието от зрънцата на вкусния боб следва да донесе изобилие и в дома на домакините. В някои краища със същата идея се сервира жито или леща. Ошавът отново е възприеман като символ на богатството, плодородието и изобилието, затова трапезата на Бъдни вечер не може без него. Освен това храните, които набъбват – боб, леща, ошав, понякога и ориз – се асоциират с плодородието.

От трапезата на Малка Коледа не се става, а ако се стане – трябва да се върви приведен. И всеки трябва да опита от всяко ястие на масата, за да е здрава и силна годината. Масата накрая се оставя неразтребена, за да се задържи богатството в къщата.

Ако искате да следвате изцяло  традициите, свързани с празника, на масата трябва да има още орехи, купичка сол, купичка мед и кана с червено вино, които никога да не остават празни. Важна част от ритуалите е и бъдникът. Той е от дъб или круша и към него домът се отнася с много уважение и като към живо същество. Затова в бъдника се издълбава дупка, в която се сипва по малко сол, мед и вино, сякаш се храни дървото.

Друг обичай е в горящия огън да се хвърлят зърна пшеница, царевица или боб и се смята, че ако изпукат, значи е на късмет. Пепелта от бъдника в никакъв случай не се изхвърля. В желанието си да осигурят богата реколта, някои стопани са правили „плашене“ на дръвчетата. Този ритуал е почти забравен, но в миналото е бил широко разпространен. За да осигури обилна реколта, преди да седне на трапезата, домакинът вади брадва и наужким заплашва някое плодово дръвче, че ще го отреже.

Приема се, че каквато е Бъдни вечер за семейството около трапезата, такава ще е и цялата Нова година. Затова на масата никой не бива да повишава тон, да спори или да се пресяга през сътрапезниците си. В някои региони в страната в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа под възглавницата се слага бръшлян, орех или друго зелено листо за здраве и успех.

По публикацията работи: Велислава Велева