Нападението, извършено над Украйна, доведе до това много хора да напуснат Русия. А това от своя страна изстреля валутите на бившите съветски републики. В Грузия и Армения се заселиха много руснаци, което доведе до това, да са сред най-добре представящите се спрямо щатския долар.
Напускането на хора от Русия, предизвикано от инвазията на Владимир Путин в Украйна, постави валутите на бившите съветски републики начело в глобалната класация тази година, пише Bloombergtv.bg.
Грузия и Армения в планините на Кавказ, както и Таджикистан в Централна Азия, са сред най-добре представящите се спрямо щатския долар, след като десетки хиляди руски граждани се заселиха там от февруари, носейки еквивалента на милиарди долари в спестявания със себе си.
Малките държави са привлекателни, защото не се изискват визи за пътуване, широко се говори руски и няма ограничения за преместване на спестявания в местни банки.
Това доведе до повишаване на арменския драм с повече от 22% спрямо долара от началото на годината, което е най-печелившата сред валутите в света, показват данните, събрани от Bloomberg. Грузинският лари и таджикският сомони са по-силни съответно с повече от 16% и 10%, изпреварвайки печалбите за руската рубла, която вече не е свободно търгувана валута, след като спешният капиталов контрол постави дъното пред нейния колапс.
„Руснаците, които се преместват в тези страни за дълго време поради геополитически проблеми, държат парите си в такива валути и повишават обменния курс“, каза Наталия Милчакова от Freedom Holding Corp.
Войната обяснява петкратното увеличение на паричните преводи, влизащи в Грузия от Русия досега тази година, което се равнява на повече от 60% от всички трансфери и надхвърля 1,75 млрд. долара, според Националната банка на Грузия.
Паричните преводи към Армения възлизат на 2,8 млрд. долара през първите десет месеца, което е почти четирикратно увеличение в сравнение със същия период на 2021 г. През октомври те достигнаха най-високото си ниво поне от 2004 г. насам, каза арменската централна банка.
По публикацията работи: Пламена Сутева