Сол се добива и в двете части, но предимно в южната част. Солеността на водата в езерото се повишава, заради връзката на езерото с Черно море. Годишно се произвеждат по 40 000 тона морска сол. Какви обаче са проблемите пред солодобива към днешна дата?
Поради високата соленост на водата на езерото, от 20 до 27,5%, езерото се използва за солодобив по традиционен начин и местообитанията, характерни за влажната зона. Началото на този солодобив е поставен пред 1906г. Към момента Атанасовското езеро е единственото място, от което се добива морска сол и търсенето е голямо. Има нужда от по – голяма гъвкавост, за да достигне тя до пазара. Нужна е и нов вид механизация, която да донесе положителни резултати, и която ще улесни процесите.
“Основната опасност е да не изчезне солодобива. Атанасовското езеро е пример за симбиозата между човека и природата, как той може да живее и работи в една такава среда.”, коментира пред Бнт Радостина Ценова от фондация “Биоразнообразие” гр. Бургас. Тя допълни, че цялата взаимовръзка по процесите е доста крехка и при сегашната тежка икономическа ситуация е застрашен и солодобивът.
“Много е висока себестойността на производството, високи са цените за електричество, рисковете пред нас вече са много големи. Като природозащитници се опитваме да участваме в различни европейски проекти за да получим подкрепа.”, допълни още тя.
“За съжаление все по – трудно се намира на пазара наша българска сол и масово се използва вносна такава – от държави като Египет, Тунис, от средиземноморските държави, тъй като те могат за осигурят по – големи количества.”
По публикацията работи: Велислава Велева
