Ще има ли български плодове и зеленчуци на пазара или сме обречени на вносни? (ВИДЕО)

45

Масово явление у нас се оказва отказът от страна на родни земеделци да произвеждат плодове и зеленчуци. Причината за това са високите разходи за производство. Българските земеделци са принудени или да продават на по-високи цени, или да спрат да произвеждат

Земеделци у нас масово отказват да произвеждат продукция тази зима заради високите цени на енергията. Голяма част от оранжерийните производители обявиха нулева година в очакване на високите сметки за ток и газ.

А овощари дори започнаха да унищожават дървета. В същото време евтина продукция от Гърция и Турция продължава да залива пазарите у нас.

Ще останем ли без български плодове и зеленчуци тази зима? Прогнозата на бранша – от Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна” по Нова телевизия.

Оказва се, че 80-90% от оранжериите в страната не са засадени със зимна продукция. През миналата година у нас са произведени 73,61 хил. тона плодове и 494,46 хил. тона зеленчуци. За същия период до пазара и търговските вериги. е достигнал внос от 400 663 тона плодове и 363 714 тона зеленчуци. Има ли риск да останем без българска продукция тази зима и накъде ще тръгнат цените на плодовете и зеленчуците?

По думите на търговка много се търси българска стока, но се продава гръцка, тъй като тя е по-евтина.

Според оранжериен производител не се ли определи субсидия за енергиите от Нова година, това ще е катастрофално за сектора. Затова вариантите пред него са два – или да продава на цени според новите разходи или да спре да произвежда.

Друг наш земеделец посочва, че тази година е избрал да не произвежда, за да се предпази от фалит и за да не затвори оранжериите завинаги. Той разказва, че подобен е изборът и на голяма част от бранша. Той посочва, че оранжерийният сектор е обречен на фалит за следващата година, ако държавата не се намеси радикално и последиците биха били не само за производителите, а и за потребителите. По негови думи българският потребител би бил обречен да консумира само вносна стока.

По публикацията работи: Пламена Сутева