Това смятат някои учени, на фона на топящите се ледове на територията на Арктика. Изследователите обръщат внимание на седименти от най-голямото езеро на север от Полярния кръг, което се нарича Хейзън.
Със затоплянето на света и продължаващото топене на ледниците Арктика може да се превърне в „плодородна почва“ за нови вирусни пандемии, като изменението на климата увеличава риска следващата ебола, грип или SARS-CoV-2 да се появят по-скоро по-рано, отколкото по-късно, пише BG on AIR.
В ново проучване изследователите разглеждат почвени и езерни седименти от езерото Хейзън, най-голямото по обем езеро на север от Полярния кръг. Чрез секвениране на сегменти от ДНК и РНК, открити в почвата, учените се опитват да идентифицират вируси, присъстващи в околната среда, пише „Сайънс Алерт“.
„Рискът от пренасяне на вируса се увеличава с оттичането на водата от топенето на ледниците, което е косвен показател за изменението на климата“, пишат изследователите в публикувания документ. „Ако изменението на климата измести и видовия обхват на потенциалните вирусни вектори и резервоари на север, Високата Арктика може да се превърне в плодородна почва за възникване на пандемии.“
В съответствие с предишни изследвания, които показват как деградиралите ландшафти могат да тласнат патогени, паразити и гостоприемници заедно по нови начини, изследователите предполагат, че увеличеното оттичане на ледниците води до по-големи шансове вирусите да прескочат в еукариотни гостоприемници.
„С промяната на климата се променя и метаболитната активност на арктическата микробиосфера, което от своя страна влияе на множество екосистемни процеси, като например появата на нови патогени“, пишат изследователите.
Високата Арктика – т.е. най-северните региони – е една от най-уязвимите от климатичните промени части на света. През последните няколко десетилетия една трета от зимния лед в Северния ледовит океан е изчезнал. В същото време учените предупреждават за повишен риск от пандемии, причинен от множество фактори: не на последно място човешката дейност, която унищожава естествените местообитания и принуждава животните и хората да живеят на все по-близки разстояния.
В основата на последното проучване е спешната необходимост да се разбере връзката между промяната на местообитанията и близостта до нови източници на болести – и тъй като глобалното затопляне вероятно ще доведе до това, че видовете ще се насочат по на север, за да поддържат среда със същите температури, потенциалът за преминаване на вируси към нови видове нараства още повече, информира БГНЕС.
„Този двоен ефект от изменението на климата, който едновременно увеличава риска от пренасяне на вируси и води до изместване на ареала на видовете на север, може да има драматични последици в Източна Арктика“, пишат изследователите. „Разграничаването на този риск от действителните преливания и пандемии ще бъде изключително важно начинание, което трябва да се преследва успоредно с дейностите по наблюдение.“
По публикацията работи: Пламена Сутева
