Това обясни икономическият изследовател Михаил Кръстев, който допълни, че ще се вдигнат и лихвите по финансирането на кредитиране за бизнеса и домакинствата. Той обясни, че това ще се дължи на падежа на дълг от над 3 млрд. лева
Дълговата криза е от приемането на Бюджет 2022. Той беше социален, но някой трябва да плати сметката. Разходите надхвърлят приходната част от бюджета, затова за да се финансират трябва или да се тегли нов дълг, или да се вдигат данъците. През 2023 г. предстои падежиране на дълг от над 3 млрд. лева, това значи, че ще трябва да теглим нов дълг. Ще се вдигне цената на кредитиране за бизнеса и домакинствата, както и лихвите по финансирането им. Това каза Михаил Кръстев, икономически изследовател, член на Съвета по икономически и публични политики в ефира на Nova News.
„Докато имаме пари в централния бюджет, ще има пари и за пенсии. Въпросът е докога. Рецесията е с цел да се охлади икономиката. Не съм оптимист, че тя ще е лека. Действа се на парче, европейската икономика е заплашена и от други кризи. Тегленето на дълг през пролетта е щяло да бъде при по-добри условия. Само за една седмица от последния емитиран дълг, влошихме положението си“, посочи той.
Икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов смята, че можем да видим забавяне на производството и търсенето. „Оттам по-висока безработица, а и предприятия на прага на фалита. Еврозоната е по-подготвена за рецесия, финансовият шок ще е по-малък отколкото през 2008 г. Китайската икономика също е в криза и износ натам няма да може да ни спаси. При приемането на Бюджет 2023 трябва да има ясна рамка за дефицит и удържането му в разумни граници. Увеличението на лихвите убива инфлацията. Второто голямо финансово перо в бюджета са компенсациите на небитовите потребители над 1 млрд. на месец. Те отиват и в предприятия с високи печалби“, обясни той.
По публикацията работи: Пламена Сутева
