Макар че мащабът на протестите не може да се сравни с Ислямската революция от 1979 г., когато милиони излязоха по улиците, солидарността и единодушието на демонстрантите, които призовават за сваляне на духовенството, напомнят за това, смятат анализатори.
Управляващите в Иран духовници вероятно ще овладеят избухналите в страната размирици и перспективите за скорошна поява на нов политически ред са малки, ако може да се правят изводи от историята, смятат четирима анализатори, предава БТА.
Протестите, които започнаха заради смъртта на 22-годишната Махса Амини след арестуването й от полицията, прераснаха в бунт срещу, според демонстрантите, все по-засилващия се авторитаризъм в Техеран.
Шансовете това да прерасне във въстание от вида на тези, които бързо изхвърлиха от властта през 2011 г. дългогодишните управници в Египет и Тунис, обаче изглеждат малки, тъй като иранските управници са решени да запазят властта си на всяка цена. От десетилетия религиозната върхушка използва своите верни елитни сили – Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, за насилствено смазване на етнически бунтове, студентски вълнения и протести срещу икономическите трудностите. Досега гвардейците са сравнително сдържани, но те може да бъдат мобилизирани бързо.
Ако протестите продължат, Ислямската република ще прибегне до обичайното си решение: „неограничено насилие срещу невъоръжени цивилни граждани, за да потуши протестите този път“, заяви Касра Аараби, ръководител на програмата за Иран в Института за глобални промени „Тони Блеър“.
Протестите продължават вече близо три седмици – и се превърнаха в една от най-големите опозиционни демонстрации в Иран от години срещу управляващите ислямски духовници.
„Единствената поразителна прилика на сегашните протести с 1979 г., е настроението по улиците, което без съмнение е революционно… Те не искат реформи, те искат смяна на режима“, каза Аараби.
„Разбира се, никой не може да предвиди кога ще настъпи този момент: може да минат седмици, месеци или дори години… Иранският народ обаче е взел решение.“
Оспорвайки легитимността на Ислямската република, протестиращите изгориха снимки на аятолах Али Хаменей и скандираха „Смърт на диктатора“, без да се смущават от силите за сигурност, които използват сълзотворен газ, палки, а в много случаи – и бойни патрони.
Управляващите не проявяват слабост
Най-висшите управници на Иран обаче са решени да не проявяват онзи вид слабост, която според тях е подпечатала съдбата на подкрепяния от САЩ шах.
За борците за човешки права по онова време най-голямата грешка на шаха е, че е отчуждил населението с изтезания и кръвопролития.
В ретроспективен план обаче някои историци твърдят, че шахът е бил твърде слаб, бавен и нерешителен в репресиите.
„Подходът на сегашния режим разчита на репресиите много повече от шаха“, каза Алекс Ватанка, директор на Иранската програма в Института за Близкия изток.
Групи за защита на правата на човека заявиха, че репресиите срещу протестите са довели до смъртта на най-малко 150 души, стотици ранени и хиляди арестувани.
Официални лица твърдят, че много членове на силите за сигурност са били убити от „бандити и бунтовници, свързани с чуждестранни врагове“, като повтарят коментарите на Хаменей от понеделник, когато той обвини САЩ и Израел за разпалването на бунтовете.
Малко преди революцията иранският шах се появява по националната телевизия и казва: „Като шах на Иран… чух гласа на вашата революция… Не мога да не одобря вашата революция.“
Опонентите му виждат в това признак на уязвимост и слабост.
„Тъй като е преживял революцията, Хаменей е научил урока, че ако кажеш на хората, че си чул техния глас и че не си прав, това е краят на твоето лидерство. Той не иска да направи това“, каза Ватанка. В същото време той направи уговорката, че непреклонната реторика на Хаменей носи и риск.
„Ако Хаменей не се вслуша… и не спре с тези глупости, че протестите са изцяло предизвикани от чужбина, ще има още протести“, заяви Ватанка.
Демонстрациите се разпространиха от родния на Махса Амини Кюрдистан до всички 31 ирански провинции, с участието на всички обществени прослойки, като към тях се присъединиха също етнически и религиозни малцинства.
„Тези широкообхватни протести привлякоха почти всички сегменти от населението, на чиито оплаквания и недоволство режимът не е реагирал“, каза Вахид Ючесой, базиран в Канада специалист по политическия ислям.
Използваният от кюрдското движение за независимост популярен лозунг „Жена, живот, свобода“, който беше скандиран за първи път на погребението на Амини на 17 септември в кюрдския град Сакез, се използва в световен мащаб при протестите срещу смъртта ѝ.
Страхувайки се от етническо въстание, иранската върхушка предприе ограничени репресии вместо стратегията на железния юмрук, прилагана в миналото, казват анализаторите.
Бунт срещу духовенството
Протестите са „светски, неидеологически, до известна степен антиислямски“, заяви Сайед Голкар, доцент в Университета на Тенеси в Чатануга.
„Иранците се бунтуват срещу духовенството… което използва религията, за да потиска народа“, казва той.
Бунтът срещу шаха отекна в провинциалните градове и села. Това, което парализира управлението му, обаче бяха стачките на петролните работници, които затвориха кранчето за по-голямата част от приходите на страната, и от търговците на базари, които финансираха бунтовнически настроените духовници.
Докато студентите от университетите играят ключова роля в сегашните протести, тъй като десетки университети стачкуват, няма много признаци за присъединяване на търговците и петролните работници.
„Търговците бяха важни по време на революцията от 1979 г., тъй като по онова време те смятаха, че икономическите реформи на шаха са насочени срещу техните интереси, и затова подкрепиха революцията“, каза Ватанка.
„Днес търговците нямат какво да защитават, тъй като те вече не контролират икономиката, която сега е в ръцете на гвардейците.“
Елитният корпус, верен на Хаменей, освен могъща военна сила, е и индустриална империя. Той има политическо влияние и контролира петролната индустрия на Иран.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
