Учени от великобританския университет на Дърам, използваха суперкомпютър, за да моделират формирането на спътника на Земята – Луната. Направените симулации показват, че мощен удар е изхвърлил спътника почти мигновено в орбитата на Земята. Тези симулации променят доста представите на учените за орбитата на нашия спътник
Известно е, че преди 4,45 милиарда години младата Земя се е сблъскала с протопланета, наречена Тея. Екипът е моделирал стотици различни сценарии на катаклизъма, като е променял ъглите, скоростта, масата и въртенето на небесните тела, докато не е получил най-близък до действителността резултат, пише сп. „Астрофизикъл джърнъл летърс“, цитирано от БТА.
Данните показват, че Луната се е формирала непосредствено след мощния удар и че външните й слоеве съдържат големи количества земни скали.
Учените също така отбелязват, че по време на сблъсъка се е разтопил по-малко материал, отколкото се предполагаше.
„Този начин на формиране може да помогне да се обясни сходството в изотопния състав на лунните скали, върнати от астронавтите на „Аполо“, и земната мантия“, казват изследователите.
Симулациите също така променят представите на учените за орбитата на Луната. Оказва се, че спътникът е можело да се приближи много до Земята. Досега се е смятало, че в подобна позиция приливните сили ще го разкъсат. Моделът обаче показва, че Луната е щяла да остане непокътната и впоследствие да се премести на безопасно място.
„Това открива цял нов спектър от възможни отправни точки за еволюцията на Луната“, допълват учените.
По публикацията работи: Пламена Сутева
