За някои това не е изненада, но статистиката сочи към застаряване на населението на България. Тези данни представи Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ. Ако хвърлим поглед към историята можем да видим, че през първото преброяване в Княжество България населението е било 2 милиона, а през 1985 г. – почти 9 милиона
Данните от последното преброяване на населението не са изненада, то потвърждава всички тенденции, които през последните 40 години са характер за страната ни. Това коментира пред БНТ Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ към НСИ.
Не е изненадващо, че населението намалява, като се имат предвид демографските показатели и фактът че, България е „отдаваща страна“ – хората емигрират, коментира Костова, пише БГНЕС.
„Демографските процеси се развиват доста бавно, но не са необратими. При подходящи мерки в областта на социалната помощ, населението, раждаемостта, биха могли да се обърнат.“
Данните по годините на преброяване показват, че на територията на България са живели различен брой хора – от 2 милиона през първото преброяване в Княжество България до почти 9 милиона през 1985 г.
Застаряващото население не е характерно само за България, а за всички развити страни в ЕС, но при нас този дял става твърде висок.
„В регионален аспект има региони на страната, в които преброяването показва, че всеки трети човек е на 65 или повече навършени години. Увеличава се тежестта за населението в активна възраст, а няма възпроизводство на трудоспособното население“, каза Магдалена Костова.
Раждаемостта у нас е на нивото на средната в ЕС, но смъртността в България е най-високата в Съюза. Имаме най-голям негативен естествен приръст между новородени и починали, като за това е допринесла и пандемията. Другият основен фактор е миграцията – около 347 000 българи са емигрирали за последните 10 години.
„Емигрират предимно млади хора, в трудоспособна възраст и жени във фертилна възраст. Около 40% от намаляването на населението се дължи именно на миграцията. Средната възраст за раждането на първо дете е около 28 години – тя е една от ниските в ЕС, защото този показател все повече се увеличава. Това обаче не е показател, който влияе върху броя на родените деца“, обясни Костова
Трудно е да се каже колко са българите в чужбина, това може да стане ясно от преброяванията в другите страни, каза още тя.
„Те са обект на преброяване в държавите в които пребивават. Всички държави почти едновременно правиха преброяване в този период, така че се надявам до две-три години да имаме по-подробна картина къде и в кои държави колко българи живеят“.
По публикацията работи: Пламена Сутева
