Дядо Иван е роден на 21 септември 1922 година и сега е на 100 години. „Досега винаги е било само работа – това ме държи“, разказва столетникът
„Най-големият приятел на старостта е мързела, най-големият враг е работата. Досега винаги е било само работа – това ме държи“. Този съвет за дълголетие сподели в ефира на bTV 100-годишният ветеран от Втората световна война дядо Иван. Той живее в село Васил Левски, Карловско.
„Роден съм на 21 септември 1922 година. Сега съм на 100 години. Прякорът ми е бай Иван Перето. Аз съм роден в бедно селско семейство, имам само една сестра и аз. Баща ми беше селски чобанин, пасеше по 400-500 агнета“.
Дядо Иван описва себе си като щастлив човек с голямо семейство и крепко здраве. През годините той работи като помощник в рудник „Петровица“, фрезист в Шумен и във Варна, а накрая се пенсионира в карловския тракторен завод. Въпреки трудния си живот, стогодишният ветеран от карловското село Васил Левски, остава пример за поколенията – за трудолюбие и несломим дух.
Близките му го наричат „човекът история“ заради феноменалната му памет и богатия му житейски опит. Спомените му от Втората световна война никога не избледняват.
„1939 година започна войната. Италия, Япония и Хитлер бяха заедно. Най-напред нападнаха Дания. На 10 септември получих повиквателно да се явя на 15 септември 1942 във Втори инженерен полк в град Пловдив. Аз бях първи звод, първа рота. Бях в първата фаза на войната“.
За половин година на бойното поле едва не губи живота си. Има много медали за храброст и други отличия.
„Най-яркото събитие е, когато ме раниха. Удариха ме в рамото. Атакувахме немците, а те се бяха укрепили в един хребет и започнаха да стрелят. И викат: „Ваньооо, стреляй, двама са под теб“. Стреляй, ама как да стрелям, аз чувам само туп, туп над мен. По едно време грабнах една бомба. Виждам къде са и хвърлям бомбата. Акълът не работи в този момент и бомбата падна на 2-3 крачки от мен. И знам вече, че от моята бомба си отивам. Прехвърлих се по канавката 10-тина крачки, бомбата гръмна, издаде пушек, хвърлих втора. Още като хвърлих бомбата и ме удари по главата и паднах на земята, не помня какво е станало. Само си представям, секунди ли е било, минути ли, не знам. Мен ме удари парче отзад в каската и в лявото рамо“, споделя дядо Иван.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
