Кой е българинът, спасил хиляди по света?

blank
снимка: Pixabay

В последната, четвърта част от поредицата си за „Забравените българи“ vesti.bg представят Георги Лозанов – създателят на сугестопедията, Димитър Пасков – откривателят на нивалина, Христина Хранова – първата българска акушерка, и Иван Денкоглу – активен благодетел на българската просвета.

Георги Лозанов

През 1926 г. в София се ражда Георги Лозанов – създателят на сугестопедията. Той е роден в семейство, което цени високо образованието и науката – баща му е преподавател по история, а майка му е юрист. За съжаление малкият Георги остава без майка на крехката възраст от 2 годинки. Баща му решава да се преместят в Лом, като там се жени повторно.

Георги е бил много умно и будно момче. От малък чете много и се е интересувал от различни неща, най – вече история, психология и медицина. Не е случаен и фактът, че завършва гимназия с отличен успех. За съвсем кратко е в затвора по политически причини, но това не пречи на Георги да преследва упорито и с полагане на голям труд своята мечта – да учи в Медицинския университет в София. Мечтата му се сбъдва и през 1952 г. се дипломира успешно и веднага записва специализация в направленията неврология и психотерапия. През следващите 5 години прави редица изследвания и работи в двете най – големи психиатрични болници в страната – в село Курило и в село Бяла. Следва и второ висше образование, което отново завършва с отличен успех – това е специалността педагогика.

Георги Лозанов е пример за тези хора, които постоянно искат да научават нещо ново и да се развиват в своята сфера, а защо не и в други.

Години наред той се занимава с изучаване на човешкия мозък и така открива метода на сугестопедията – учене чрез внушаване. Оказва се, че този метод дава наистина невероятни резултати, особено при ученето на чужди езици.

Интересът отвън не закъснява. Множество престижни европейски училища и университети канят Георги Лозанов да покаже своя метод на живо и започват да го използват. За нещастие в България внезапно е забранен, а Георги Лозанов е арестуван, като му се забранява да пътува извън страната и е под домашен арест повече от девет години. През всичкото това време методът жъне големи успехи в цяла Европа. Не е ясно защо нещата се развиват по този начин за Георги в собствената му родина, но след като забраните за пътуване отпадат, той продължава да изнася лекции за своя метод в чужбина.

Димитър Пасков

Димитър Пасков е бил виден фармаколог и откривател на нивалина. Той се ражда през 1914 г. в с. Горно Броди в Гърция, в бедно, но много трудолюбиво семейство. Майка му отглежда тютюн, а баща му е майстор-зидар.

Още от малък Димитър е будно момче, което се интересува от анатомия, растения и всичко свързано с човека и природата. След като успешно завършва гимназия, той записва вътрешни болести в Медицинския университет в София. След като и там успешно се дипломира, Пасков заминава да работи в няколко болници близо до Пловдив. Още като студент той е имал много силен интерес към народната медицина и винаги, когато е имало възможност я е използвал. Специализирал е в Санкт Петербург (тогава Ленинград) и след това се завръща в България където става доцент по фармакология в Медицинския университет.

Откритието на нивалина, който е лекарство за борба с детския паралич, става съвсем случайно и то в момент на епидемия в цяла Европа от коварната детска болест. Пасков забелязва, че едно малко момиче, което е болно от детски паралич, пило от вода, в която имало натопени блатни кокичета и започнало да се подобрява. Димитър, както и останалите медици, били озадачени и за това той прави множество изследвания и анализи и накрая разбира, че съставката галантамин в листата на блатното кокиче са помогнали на момичето. Съставката, която е била изолирана в най–чист вид получава името „нивалин“.

Ето как една случайност е довела до едно от най–големите българския, а дори и световни открития във фармацията.

Христина Хранова

Не е ясно точно в кой град и кога е родена първата българска акушерка и водна спасителка, но има данни, че това е станало около 50-те години на XIX век, в семейство в което тя е била 18-ото дете. Христина Хранова и роднините ѝ бягат от турските набези често, а когато до тях достига новината за обесването на Васил Левски, младото момиче е съкрушено. Този момент сякаш е повратен в нейния живот, защото след него тя се заклева до сетния си дъх да служи на българския народ.

Смелата Христина често се дегизирала като мъж, за да може да участва в различни сражения и битки от Освободителната война. Тя дори е взела участие в боевете на Шипка. Въпреки, че е жена, тя по нищо не отстъпвала на мъжете в боя.

След Освобождението тя заминава за Киев, където учи за акушерка и връщайки се в България, става първата такава. По неофициални данни е изродила над 3400 години. Освен това е била воден спасител и отново е участвала в сражения през 1885 г. в Сръбско-българската война. Бойните ѝ подвизи обаче не спират дотук. Тя е участвала в Балканската и Междусъюзническата война.

И тук се прокрадва несправедливостта – тя остава без пенсия, защото държавата ѝ казва, че „има прекъсвания в трудовия стаж“, явно никой не се вълнува, че те са били по времето, в което тя се е сражавала за България. До последните си дни е живяла в бедност и дори мизерия. Писала е писма до държавните служби за отпускане на пенсия, но разбира се те са останали просто така, в небитието. И все пак в последните ѝ няколко години живот държавата ѝ отпуска някаква минимална пенсия, с която може само да се храни.

През 1922 г. Христина Хранова умира, без мъж, без деца, погребана от няколко от оцелелите ѝ бойни другари. За съжаление подобна съдба имат много видни българи, които са дали живота си за страната, но държавата, както винаги, е била мащеха за тях.

В наши дни нито се знае къде е нейният гроб, нито има издигнат паметник, което е жалко, а дори бих казала – срамно.

Иван Денкоглу

Когато чуете името Иван Денкоглу какво веднага ви изниква в съзнанието? Улица, пряка на Витошка, нали? А всъщност знаете ли, че той е бил един от най–големите дарители и благодетели на българската просвета?

През 1781 г. в село Балша се ражда малкият Иван. От малък има труден живот, рано губи баща си и се налага да работи като разносвач, ратай и общ работник, за да може да се издържа. След смъртта на баща му е пратен при негов чичо, калугер, но въпреки този факт, той не получава друго образование освен начално.

Заминавайки за чужбина, Иван се учи на търговия от видни търговци и се оказва, че има нюх за това. Постепенно и с много труд, той забогатява и отваря „вечен фонд“ за българскиоте училища. Стипендиите на този фонд са помогнали на много деца. Благодарение на него се отваря и първото девическо училище в София, което днес носи неговото име. Това е 127-о СОУ „Иван Денкоглу“.

През целия си живот той се е посветил на това да дарява пари за българското образование, да купува книги и помагала за училища и читалища, и може би всичко това е следствие от факта, че той самият някога, като дете не е имал тази възможност.

В българската история са много българите, които са направили направо чудеса за нас и няколко статии не стигат за да бъдат споменати и описани. За съжаление никой не преподава за тях в училищата и университетите, или ако е така то се споменават едва шепа от всички заслужили. Това е наистина много жалко, защото те са част от нашата история и са ни формирали като личности, без дори да подозират това. Дано някой ден, някъде, някой даде гласност и разкаже за всички тях. Тези хора са гордост за България и не бива да бъдат забравени.

По публикацията работи: Станислава Гавазова