Шоджи Моримото има това, което някои биха определили като работа мечта: плаща му се, за да не прави почти нищо. 38-годишният жител на Токио взима по 10 000 йени (71 долара) на час, за да придружава клиенти и просто да съществува като придружител. Неговата история може да научите, след като прочетете статията
„В общи линии аз се давам под наем. Работата ми е да бъда навсякъде, където клиентите ми искат, и да не правя нищо конкретно“, казва Моримото и добавя, че през последните четири години е провел около 4000 сеанса, предава reuters.
Със слабо телосложение и среден външен вид, Моримото вече може да се похвали с близо четвърт милион последователи в Twitter, където намира повечето си клиенти. Приблизително една четвърт от тях са постоянни клиенти, включително един, който го е наемал 270 пъти.
Работата му го е отвеждала в парка при човек, който е искал да си поиграе на люлка. Той също така е излъчвал и махал през прозореца на влака на напълно непознат човек, който е искал да се сбогува с него.
Това, че не прави нищо, не означава, че Моримото ще направи каквото и да било. Отказвал е предложения да премести хладилник и да отиде в Камбоджа и не приема молби със сексуален характер.
Миналата седмица Моримото седеше срещу Аруна Чида, 27-годишна анализаторка на данни, облечена в сари, и водеше оскъден разговор на чай и сладкиши.
Чида искала да носи индийската дреха на публично място, но се притеснявала, че може да смути приятелите си. Затова се обърнала към Моримото за съдействие.
„С моите приятели чувствам, че трябва да ги забавлявам, но с момчето под наем (Моримото) не изпитвам нужда да бъда бъбрива“, казва тя.
Преди Моримото да открие истинското си призвание, той работи в издателска компания и често е упрекван, че „не прави нищо“.
„Започнах да се чудя какво би станало, ако предоставях способността си да „бездействам“ като услуга на клиентите“, казва той.
Сега бизнесът с придружаване е единственият източник на доходи на Моримото, с който той издържа съпругата и детето си. Въпреки че отказва да съобщи колко печели, той казва, че приема по един или двама клиенти на ден. Преди пандемията те са били трима или четирима на ден.
Докато прекарваше една сряда в Токио, без да прави нищо значимо, Моримото размишляваше върху странния характер на работата си и сякаш поставяше под въпрос обществото, което цени продуктивността и се присмива на безполезността.
„Хората са склонни да мислят, че моето „бездействие“ е ценно, защото е полезно (за другите) … Но наистина е добре да не правя нищо. Не е необходимо хората да бъдат полезни по някакъв специфичен начин“, каза той.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
