Това посочи част от констатациите от Националното изследване на нагласите на читателите на Асоциация „Българска книга“ и „Алфа рисърч“
20% от българите не са прочели нито една книга за последната година. Още по-тревожното е, че най-малко четат хората между 15 и 30-годишна възраст у нас. Това са само част от констатациите от Националното изследване на нагласите на читателите на Асоциация „Българска книга“ и „Алфа рисърч“.
„От известно време книгите се конкурират с телевизията, социалните мрежи. За радост, четенето остава в топ 5 на предпочитаните начини за прекарване на свободното време, но ако трябва да бъдем честни – тенденциите в България са доста негативни. Време е да предприемем активни действия да променим тези тенденции и нагласи, защото те не се виждат само в това проучване, което показва, че нивата на четене спадат“, каза председателят на Асоциация „Българска книга“ Десислава Алексиева.
По думите й те се виждат и в изследванията, които показват, че грамотността пада.
„Домашните библиотеки намаляват, делът на българите, които продължават да запазват нивата си на четене, са между 40 и 60 години. Те често живеят в най-големите градове. Това са социално активни хора и това показва, че и те имат достъп до книги. Изключително важно е в малките населени места да има библиотеки. Ние от доста години се борим, заедно с Българската библиотечна информационна асоциация, за повишаване и изпълняване стандарта за библиотечно и информационно обслужване“, допълни Десислава Алексиева в ефира на Bulgaria ON AIR.
Тя е категорична, че четенето е както за малките бебета, така и за възрастните хора.
„Важно е да има политика по въпроса. Нямаме закон за книгата, той е изключително необходим. ДДС-то върху книгите продължава да бъде временна мярка. Ние няма как да бъдем спокойни за бъдещето на книгата, защото ние сме функция на четящите хора. А ако тях ги няма – няма нужда и от книги. В Норвегия има ясна политика за финансиране на библиотеките. Норвежецът чете средно по 15 книги на година“, сподели председателят на Асоциация „Българска книга“.
Попитана дали има нужда от осъвременяване на задължения списък за четене на учениците, Десислава Алексиева отговори: „Това е дълъг дебат. Има вечни класики, които и аз ще съм прочела, и моите деца ще са прочели, и все пак ще са им интересни. Не може всичко да сложим под общ знаменател. Има книги, които, за съжаление, някои деца не могат да възприемат, те са с друга динамика.“
Алексиева е категорична, че училището е място, където трябва да бъде насърчавано четенето.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
