Докато ние се чудим откъде да го внасяме, Румъния черпи газ от Черно море

blank
Кадър: Нова

През следващите 3 години от находището се очакват 1 млрд. куб. метра газ годишно. Тази стъпка не е пряко свързана с трескавото търсене на алтернативи на руския газ, което цари в Европа. Проектът тече вече от няколко години

От няколко седмици към румънския бряг вече тече газ от находището „Ана“, съобщава швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в статия за румънския пазар на нефт и газ, която е озаглавена „Неизвлечените черноморски съкровища на Румъния“, цитирана от Bulgaria on air.

Между офшорната платформа и сушата е прокаран 126-километров тръбопровод, а през следващите три години от находището се очакват 1 милиард кубични метра газ годишно, което се равнява на около 10% от румънското потребление.

Германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ добавя информацията, че и досега Румъния почти се е самозадоволявала с газ: 8 милиарда кубични метра от необходимите на страната 11 милиарда се произвеждат в самата Румъния.

„Тази стъпка не е пряко свързана с трескавото търсене на алтернативи на руския газ, което цари в Европа. Проектът тече вече от няколко години, но актуалната геополитическа обстановка все пак насочва погледа на румънците към собствените им запаси“, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“, цитиран то DW.

Край черноморските брегове на Румъния навярно се крие още много газ, пише авторът и обяснява, че само в находището „Нептун Дийп“ става дума за между 42 и 84 милиарда кубични метра газ. Те биха задоволили цялото вътрешно потребление в Румъния за период между 4 и 8 години.

Добивът на газ от това находище става все по-реалистичен, след като през май парламентът прие закон, насърчаващ чуждестранните инвестиции в извличането на газ от шелфа, в момента Румъния внася газ от Турция и втечнен газ от Гърция през България. Страната много иска да построи терминал за втечнен газ, но това не е възможно, защото танкерите с втечнен газ нямат право да влизат в Черно море през Босфора, уточнява „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

По публикацията работи: Станислава Гавазова