Московската война срещу Украйна и нейният неясен изход създадоха у Запада чувство на застрашеност, а това засяга и Балканите. Ако Русия подчини Украйна, а защитният фронт на ЕС се пропука, положението на Балканите ще стане много по-опасно
В последните десет години спорът между Сърбия и Косово се разгаря нееднократно. В повечето случаи искрата тръгва от въвеждането на нови гранични правила за хората или за стоките, но дълбоката причина е в неизяснените отношения между Белград и Прищина, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), цитиран от Bulgaria on air.
Този път обаче геополитическите рамки, в които се разиграват тези отработени конфликти, са по-различни – московската война срещу Украйна и нейният неясен изход създадоха у Запада чувство на застрашеност, което засяга и Балканите. Дали Владимир Путин възнамерява да отвори на Балканите и втори фронт, за да извади от равновесие обърканата европейска съпротива?
На пръв поглед това не изглежда изключено. Сръбският президент Вучич отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия, а Москва доставя евтин газ на Сърбия – при положение, че е спряла доставките за други страни. Путин продължава да се ползва със симпатиите на сръбското общество, което възприема войната не като агресия, а като трагична братска война. Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва на сърбите, при това с основание. Тъй като Вучич флиртува с руснаците (и китайците), за да има алтернатива на сближаването с ЕС, като същевременно запазва интереса си към Общността, защото знае, че именно от връзките с ЕС, а не от руския газ, зависят и относителното благосъстояние на страната, и неговото собствено бъдеще.
Но ако Русия подчини Украйна, а защитният фронт на ЕС се пропука, положението на Балканите ще стане много по-опасно. Ако съседите на Сърбия – Унгария и България – се отцепят и ЕС загуби от тежестта си като регионален хегемон, ще се отворят вратите за опасно пренареждане на картите на Балканите. Което няма как да премине мирно в контекста на великосръбските и великоалбанските властови претенции, дори Русия да не се намеси директно, пише DW.
Какво би могла да направи Европа? Би следвало да направи всичко, за да не загуби Украйна войната и да попречи на Русия да измести сферата си на влияние към Запада, пише НЦЦ. Установеният от Европа ред на Балканите трябва да се запази, а в дългосрочен план е важно страните от Западните Балкани, след провеждането на необходимите реформи, да бъдат приети в общия европейски пазар. При това положение Русия няма да може да се меси в играта, констатира швейцарското издание.
RND също тиражира тезата, че т.нар. „замразени конфликти“ -от Косово до Таджикистан – заплашват да се разгорят отново.
От една страна покрай войната в Украйна националистическите сили се чувстват окуражени, а от друга Москва или сама разпалва тези конфликти, или сега не й е много до това да се намесва.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
