Според академик Богдан Петрунов от БАН дългият COVID-19 е причина за рязък скок на инфарктите. За да има по-адекватна превенция, трябва държавата да въведе безплатно тестване на гражданите. Това ще помогне на експертите да проследяват заболяването, а на лекарите – да са по-адекватни в лечението на пациентите.
„През последните месеци се отпуснахме и сметнахме, че вече нещата са се успокоили. За съжаление, се оказа, че това не е така. Вирусът продължава да се разпространява много сериозно, и което е още по-важно – той продължава да мутира. Появяват се нови варианти на този Омикрон – вариант, който съществува и се разпространява в целия свят. Много активни са така наречените подварианти БА4, БА5. Сега предстои един нов вариант Б2А75, т.е. вирусът постоянно мутира и създава предпоставка за разпространение на инфекцията. Трябваше още по-рано да се започнат елементарните противоепидемични мерки. Най-малкото носенето на маски, избягването на струпването на хора на едно и също място“, обясни акад. Петрунов, предаде DarikNews.
По думите му в общественият транспорт е един от най-лесните начини за разпространение на инфекцията.
„За всички специалисти е ясно, че цифрата на новозаразените е поне 4-5 пъти по-голяма спрямо официално обявената. Искам да напомня, че още в края на 2020 г. Световната здравна организация издигна две ключови думи като свой лозунг в битката с вируса: Тестирайте и имунизирайте. Тестването дава възможност да се проследи разпространението на инфекцията, като се ориентираме какви необходими мерки трябва да бъдат въведени за целта; а ваксинирането ще предотврати смъртните случаи и тежкото протичане на заболяването“, подчерта имунологът.
Според него държавата е трябвало по-рано да вземе решение за предоставяне на безплатни тестове, за да могат всички желаещи да се тестват. „Те трябваше да бъдат предоставени на личните лекари, които са в постоянен контакт с болните. В цяла Европа тестването е безплатно – в Париж, Лондон, Виена има шатри, в които се провеждат такива безплатни тестове. Даже преди седмица СЗО проведе специално заседание, за да обсъди проследяването на заболяването – а то е базирано само на масовото тестване на болните“, допълни Петрунов.
„Най-важното в момента е поставянето на втората бустерна доза от ваксина срещу вируса. Това доскоро се считаше само за лозунг, но днес вече има множество клинични доказателства, че вторият бустер значително засилва имунитета срещу вируса. Напомням, че втората доза не предпазва от заразяване, но със сигурност застрахова срещу тежко протичане и смърт при инфектиране“, каза още той.
„До голяма степен тези ваксини, с които разполагаме, могат да ни предпазят от циркулиращите щамове Омикрон и Делта. Наличните ваксини са над 50% сигурни при предпазване срещу подвариантите на Омикрон. Препоръчвам втория бустер точно сега, защото той ще помогне за изграждането на имунитет в следващите 6-12 месеца. В края на годината се очаква да дойдат новите ваксини, които ще са създадени точно за предпазване от тези варианти, които циркулират – те ще бъдат много по-специфични и много по-активни“, посочи специалистът.
По думите му се очаква и разработването на „пан-ваксина“, която ще е насочена към директно стимулиране на клетъчния имунитет. „При COVID инфекцията е важно да говорим именно за този клетъчен имунитет, чиито клетки са способни да убиват всички чужди елементи, проникнали в човешкия организъм – бактерии, вируси и какво ли не. Тези нови ваксини ще са насочени именно към онази част от вируса, която е неизменна и не се влияе от различните мутации. Много активно се работи и върху два нови типа ваксини: инхалаторна ваксина, и под вид на хапчета. Последната е в клинични изпитания и дава отличен ефект, понеже стимулира имунитета в устната кухина, където най-често става контакта между вируса и носоглътката. Засега данните показват, че е напълно безвредна, и това ще помогне за масова имунизация в целия свят“, уточни Петрунов.
Той урочни, че „вторият бустер се поставя не по-малко от 4-8 месеца от първия бустер, като същото е и с боледуването – имунитетът, създаден от боледуването, е отличен, но след 4 до 6 месеца не е лошо да се направи бустерна доза“.
„Късният и дългият COVID-19 не са за подценяване. Дългият COVID-19 е обикновеният, от който боледуваме, но заразата не минава за седмица или две, а се влачи цял месец или два. Постковид синдрома, или по-известен като „Дългия COVID-19″, е нещо много сериозно – това е отделно заболяване, и може да продължи година-две след боледуването. Данните от изследвания на милиони хора по света показват, че този дълъг COVID-19 никак не е безопасен: засяга основно сърдечно-съдовата система, нервната система, като това води до увеличаване на инфарктите, и на случаите на тромбоемболизъм. И според мен изучаването на последиците от постковид синдрома и последиците от дългото боледуване ще е едно от основните предизвикателства в медицината в бъдеще“, категоричен е имунологът.
