Майката признава, че решението да заминат е било много трудно и го е отлагала няколко години, но в крайна сметка заминава за Нидерландия с дъщеря си. Причината е, че не може да се справи в България – не само финансово, но и да организира живота си, за да живее що-годе нормално
Красимира Обретенова е една от онези майки, които не спират да се борят за подобряване на здравната ни система. Тя е майка на дете с увреждане, а през 2018 г. купува еднопосочни билети за Нидерландия за себе си и своята дъщеря.
„Единствената причина беше липсата на внтерална храна в България, заради която дъщеря ми щеше да умре след сложна и тежка операция на гръбначния стълб. Базисната причина не беше просто осигуряване на по-добър живот за нея, а достъп до ентерална храна. Всичко, което се случи впоследствие, беше много повече отколкото съм очаквала“, сподели тя в ефира на „България сутрин“.
Дъщеря й е тежала 24 кг през 2018 г., когато двете заминават за Нидерландия. Тогава момичето е било на 15 години. 4 години по-късно тя вече тежи над 50 килограма.
„Опитвам се да кажа колко е важна ентералната храна, за която мои приятели в България продължават да се борят“, отбеляза Красимира Обретенова.
Признава, че решението да заминат е било много трудно и го е отлагала няколко години. В един момент го решава, след като си дава сметка, че не може да се справи в България – не само финансово, но и да организира живота си, за да живее що-годе нормално. Българско семейство с дете с увреждане й предлага помощ в Нидерландия.
„Дадох си сметка, че дъщеря ми трябва да се яви за енти път на ТЕЛК, а държавата ще оцени живота й на 200 лева. Веднага си резервирах билет. Водещото беше не само да консумирам помощ и услуги, по-голямата провокация беше да разбера как функционира тази система там. Абсолютно наясно съм, че това, което в България не беше постигнато, е реформа в здравната социалната система, която да осигури интегритет между отделните системи и власти. Премиерът Рюте не може да каже: Тук има едни пари от ЕС, трябва да направите такива услуги“, разказа Обретенова.
„В училището в Хага имахме социален работник, който администрираше живота на дъщеря ми и моя. В болницата също имаше социален работник. Шокира ме, че социалният работник е от неправителствена организация. Администрацията в сферите на социалните услуги е много малко, дейността се извършва от неправителствения сектор. Достъпът до социалните дирекции е квартален и човек има пряк достъп до екипа от социални служители. Личният лекар те насочва и те свързва със социалната служба“, посочи още тя.
За финал Красимира Обретенова сподели, че не е обидена на българската държава, а продължава да е бясна.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
