Новият изключително издръжлив материал, учените определят като филм от слоеве леки, обработваеми, високоефективни диелектрични еластомери. Новият материал е „тънък и лек като човешки косъм“, а дебелината му е около 35 микрометра. Учените са създали стекове от филми, вариращи от 4 до 50 слоя. Според изследователите изкуственият мускул може да се използва като технология за носене, поставен върху кожата. Той би бил от помощ на хора, които не могат да се усмихват или да мигат поради здравословни проблеми
Учени разработиха нов материал и производствен процес за изкуствени мускули, които според тях са по-здрави и по-гъвкави от биологичните аналози, съобщи ЮПИ.
Изследователите от Университета на Калифорния в Лос Анджелис описват новия издръжлив материал, създаден за възпроизвеждане на функциите на мускулите, като филм от слоеве леки, обработваеми, високоефективни диелектрични еластомери, пише DarikNews.
Еластомерите, или „електроактивните полимери“, са естествени или синтетични вещества с големи молекули, които могат да променят размера или формата си, когато са стимулирани от електрическо поле.
Новосъздаденият филм е „тънък и лек като човешки косъм“, с дебелина около 35 микрометра, казват учените.
Когато няколко слоя се подредят един върху друг, те се превръщат в миниатюрен електромотор, който може да действа като мускулна тъкан и да произвежда достатъчно енергия, за да задвижва малки роботи или сензори.
Изследователите са направили стекове от филми, вариращи от четири до 50 слоя.
Създателите на новия материал предвиждат много потенциални медицински приложения за него, например в малките роботи.
„Човешкото тяло е много сложна машина с много мускули и тези изкуствени мускули потенциално биха могли да отидат навсякъде“, каза ръководителят на изследването Цибин Пей. Изкуственият мускул може да се използва като технология за носене, поставен върху кожата, за да помага на хора, които не могат да се усмихват или да мигат поради здравословни проблеми. Той може също да бъде имплантиран в тялото, например за укрепване на езофагеалния сфинктерен мускул при човек с киселинен рефлукс.
Екипът е подал заявка за международен патент за новата технология.
По публикацията работи: Пламена Сутева
