Директорът на космическата агенция заяви, че това би спомогнало набавянето на информация, която да ни даде представа за това дали планетите са „подходящи за живот“. Това е най-детайлната и ясна снимка на далечната Вселена, правена някога
Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) показа на своя уебсайт първото изображение, направено за научни цели с телескопа „Джеймс Уеб“.
В изявление на американската космическа агенция се казва, че това е „най-дълбокото и ясно досега инфрачервено изображение на далечната Вселена“. Ръководителят на НАСА Бил Нелсън заяви, че изображението улавя „малка част от Вселената“. „Гледаме повече от 13 милиарда години назад“, добави той. „Светлината се движи със скорост 186 000 мили в секунда (299 792 458 м/сек) и светлината от една от тези малки точки, които виждате, е изминала повече от 13 милиарда години“, каза Нелсън на представяне в Белия дом, предаде БГНЕС.
Както увери директорът на космическата агенция, снимките, които ще бъдат направени с телескопа, ще предоставят данни за „химическия състав на планетарните атмосфери“. Според Нелсън въз основа на тази информация експертите ще могат да направят изводи дали планетите са „подходящи за живот“.
Президентът на САЩ Джо Байдън нарече телескопа „нов прозорец към историята на нашата вселена“.
Хиляди галактики, включително най-слабите обекти, наблюдавани някога в инфрачервения спектър – се появиха в полезрението ни първи път.
Изображението показва галактическия куп SMACS 0723 така, както се е появил преди 4,6 милиарда години. Комбинираната маса на този галактически куп действа като гравитационна леща, увеличавайки много по-далечни галактики зад него. NIRCam на Webb постави тези далечни галактики в остър фокус – те имат малки, бледи структури, които никога не са били виждани досега, включително звездни купове и дифузни характеристики. Изследователите скоро ще започнат да научават повече за масите, възрастта, историята и състава на галактиките, докато Уеб търси най-ранните галактики във Вселената.
По публикацията работи: Пламена Сутева
