След години застой, дойде и времето за реставрация на един от най-величествените паметници на Светите братя Кирил и Методий. Благодарение на добри хора, които предоставиха своите средства на скулптура на когото беше възложена тази задача
С частни дарения беше направена реставрацията на най-монументалния паметник на Светите братя. Той се издига пред Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“. Поставен там през 1972 година като за последните 50 никога не е бил реставриран, съобщиха от nova.bg.
Работата по 4-метровата скулптура е отнела няколко дни на екипа от специалисти, изцяло финансиран от частни дарители. Още през далечната 1963-а е взето решение Народната библиотека, носеща името „Васил Коларов“, да бъде преименувана на „Кирил и Методий“. Бюстът на комунистическия функционер трябвало да бъде подменен с паметник на двамата братя. Обявен е конкурс и няколко години по-късно, паметникът, дело на Владимир Гиновски е вече факт.
„Страхотен човек! Ателието му – влизаш и те посреща една класическа музика. Интелигентност и дълбочина. Той е автор на много паметници. Може би има 40 само в България, някои от тях са емблематични за страната ни”, разказва скулпторът Марин Марков.
В средата на ’70-те, Марин Марков е все още студент и тепърва навлиза в магията на скулптурата. Днес обаче, именно той стои зад реставрацията на Паметника на Цар Освободител в София, лъвовете на Лъвов мост и Паметника на Шипка. Автор е и на емблематичната скулптура на Алеко Константинов от столичния булевард „Витоша“.
„Преди три години – на 24 май, забелязахме, че паметникът не е в най-блестящата си форма и така се роди съвсем случайно идеята, ние да се захванем с реставрацията му. Установихме на база на нашите проучвания, че за тези 50 години нищо не е правено с него”, заяви Виктор Гугушев от Сдружение на фамилния бизнес – България.
Те са Сдружение на фамилния бизнес в България. Неправителствена организиция, която обединява над 60 фамилии с бизнес в различни сфери – от хранително-вкусова промишленост, през хотелиерство до индустрия и услуги. Отделят нужните средства и речено-сторено. И не заради необходимите парични средства, а заради бюрократични спънки и едно безкрайно съгласуване.
„Със Столична община, така и с Института за паметници на културата, с Областна управа, с Министерство на културата, мисля, че и с Народната библиотека също така съгласувахме. Но някак си комуникацията между институциите отнемаше известен период от време. Намерихме доста добри реставратори, които изготвиха специална технология за реставрация”, споделя Гугушев.
Екипът от реставратори на Марин Марков решава да работи на място, без да демонтират паметника и без да го покриват, за да е явно всичко. „Самата технология включваше идентифициране на пукнатините по корпуса на паметника, съответно тяхното запълване по специална технология и заваряване”, разказва Виктор Гугушев.
По публикацията работи: Силвана Димитрова
