Това заяви Филип Попов от БСП. „Аз съм скептик по отношение на евентуалните възможности за следващ парламент“, допълни той
Политиките, които обединяват БСП и „Продължаваме промяната“ са борбата с корупцията, съдебната реформа, продължаване на пакета от социални мерки в помощ на гражданите и бизнеса. Това заяви в „Денят започва“ зам.-председателят на ПГ на БСП Филип Попов.
Той изрази надежда, че след първите преговори с ПП дипломацията ще се задейства, за да продължи диалогът с Русия.
Приоритет за коалиционните партньори са преди всичко политиките, а хората са просто инструмент за изпълнението им, заяви социалистът.
„Без значение кой ще оглави министерството на финансите, земеделието и т.н., ако той следва политиките, които сме предначертали, няма значение. Съставът на кабинета ще бъде обсъден с всички коалиционни партньори“.
По думите му нов парламент наесен е безвъзвратно загубено време за България.
„Аз съм скептик по отношение на евентуалните възможности за следващ парламент. Той за мен ще бъде доста фрагментиран и е възможно и тогава да не се състави правителство. Влизаме в една тежка политическа спирала надолу.“
Той повтори, че в БСП не са обсъждани министерски постове. Към настоящия момент националният съвет на партията два пъти е дал висока оценка за работата на четиримата си министри в сегашното правителство. На въпрос какво ще се случи с финансовото министерство, след като Асен Василев е номиниран за премиер, Попов отговори:
„Няма пречка министър-председателят да бъде и и министър на финансите, случвало се е и в други държави. Не мога да кажа какво предложение ще направят „Продължаваме промяната“ за Министерството на финансите. В първоначалния коалиционен формат всъщност това е ресор на ПП“.
Асен Василев би могъл да е по-добър премиер, ако се е поучил от грешките на Кирил Петков и на коалицията, смята Филип Попов. Като най-голяма грешка на сегашното правителство той посочи нарушената комуникация. Попов е оптимист за съставянето на нов кабинет.
Филип Попов коментира още, че протестите в Скопие показват, че френското предложение може би не е толкова лошо за България, но има какво още да се иска.
„Има някакъв напредък, но недостатъчен. Предстои в крайна сметка да видим и македонското правителство какво ще направи – дали ще го приеме или не. В България темата също остава отворена“.
По публикацията работи: Станислава Гавазова