Става въпрос за безкрилата мушица Belgica antarctica, която се е усъвършенствала в продължение на десетки милиони години, а сега е застрашена от изчезване. Причината за това е изменението на климата
В продължение на десетки милиони години безкрилата мушица Belgica antarctica се е усъвършенствала в изкуството да замръзва, за да оцелее през най-тъмните и студени зимни месеци на Антарктида, като си е извоювала изключителна ниша като единственото местно насекомо на континента, предаде БГНЕС.
Тъй като изменението на климата води до все по-високи полярни температури, този трудно придобит набор от умения за оцеляване по ирония на съдбата може да се окаже пагубен за самото му съществуване и да го доведе до ръба на изчезването.
Лабораторни експерименти, проведени от екип изследователи от САЩ, Великобритания и Южна Африка, показват, че по-топлите зими в ледения юг оказват значително влияние върху движенията и енергийните запаси на насекомото, което застрашава шансовете му да доживее до следващото лято.
С дължина под един сантиметър от върха до опашката, това дребно членестоного се оказва и в невероятната позиция на най-голямото сухоземно животно, което никога не е стъпвало в океана. Целият му жизнен цикъл, прекаран предимно в едно от четирите състояния на ларвата, протича сред влажни лехи от мъх и водорасли, като похапва зеленина и гниещи отпадъци.
Дори тези скромни убежища замръзват през лютите зими на Антарктида, като задържат ценна влага и заплашват да превърнат малките животинки в сладолед. Затова, за да издържи на студа, мушицата е разработила хитра стратегия, за да избегне смъртта и да изчака да ѝ дойде времето.
За да се предпази от травмите, причинени от ледените кристали, които пронизват тъканите ѝ, мушицата бавно се изсушава. При подходящи условия индивидите имат голям шанс да изкарат до лятото, дори след като са загубили до три четвърти от влагата си.
Този шанс зависи до голяма степен от влажността на въздуха и от това дали се овлажнява с помощта на водни пари от въздуха, или ги поглъща директно от течна вода. Дори малки промени в условията на околната среда могат да доведат до голяма разлика в степента на оцеляване.
На Антарктическия полуостров – регион с относително богато биоразнообразие, микроклиматът, който обитава мушицата, обикновено се колебае между -5℃ и 0℃. Защитени от слоеве сняг и лед, температурите в атмосферата над тях могат да паднат рязко, без това да се отрази особено на мъхестата градина на мушицата.
Тъй като температурите на полуострова постоянно се повишават с половин градус на десетилетие, тези относително защитени условия може да се променят. По-високите температури могат да означават повече валежи, което означава повече сняг, по-дебела изолация и по-малка вероятност от замръзване през зимата.
За да проверят какъв точно ефект ще има това върху B. antarctica, изследователите събрали ларви на мушици от околностите на станция на остров Анверс в самия край на Антарктическия полуостров.
След това тези екземпляри са изпратени в лаборатория в САЩ, където прекарват шест месеца в различни зимни условия, вариращи от хладни -5℃ до приятния -1℃. Тествани са и различни видове субстрат като мъх и водорасли.
След размразяване в ледена вода оцелелите са изследвани за признаци на движение, увреждане на тъканите и енергийни запаси от въглехидрати, мазнини и протеини, а резултатите от проучването са публикувани във „Functional Ecology“.
Тази малка разлика в температурата имала огромно влияние върху възстановяването на мушиците. При обичайните условия около половината от насекомите оцелели. При затопляне само с няколко градуса оцеляла само една трета. Енергийните запаси също варирали значително, като при студени условия се запазили повече мазнини и протеини, отколкото при по-топли.
В условията на рекордни горещини на полюсите единственото насекомо, което нарича Антарктида свой дом, може да стане още една жертва на бързо променящия се климат.
По публикацията работи: Пламена Сутева
