По данни от „Галъп“ 41,3% от българите споделят, че по-скоро не са съгласни да има нови предсрочни избори. Действията на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов са дошли всъщност на фона на осезаемо обществено нежелание за нови резки политически движения – общественият фон не е в полза на нови избори и дори на правителствени промени. Новото френско предложение за Република Северна Македония пък е дошло на фона на продължаващо категорично убеждение, че Скопие не е направило достатъчно, за да бъде премахната българската „спирачка“. Остава неяснотата по голямата тема от последните години – антикорупционна политика, остава и декларираното обществено противопоставяне на действията на Владимир Путин в Украйна.
Това са обобщенията от редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено от 2 до 10 юни сред 806 пълнолетни българи по метода „лице в лице“ с таблети. Теренът обхваща само частично политическите сътресения от последните седмици, но е показателен за устойчивите фонови настроения в обществото ни.
41,3% от пълнолетните български граждани споделят, че по-скоро не са съгласни да има нови предсрочни избори. 26,5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството българите не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39,8% срещу 36,7%.
И по двата въпроса личат сериозни дялове на колебание сред българите. Въпреки колебанието обаче личи, че настройка за радикални политически промени от страна на обществото в първата половина на този месец няма. Как ще се отрази втората половина – тепърва ще проличи.
62,8% от пълнолетните българи смятат, че Северна Македония не е направила достатъчно България да премахне ветото. Под една десета смятат, че РСМ е направила достатъчно. Данните затвърждават наблюденията, че позицията на българското общество по темата остава твърда и непроменена. Това са традиционните нива по тези въпроси.
Мнозинството от потенциалните гласоподаватели на всички парламентарно представени партии, смята, че РСМ не е направила достатъчно. При по-малките електорати, разбира се, натрупването не е достатъчно за финални изводи и данните имат по-скоро ориентировъчна функция, но подобни данни се появяват и в други месечни вълни на изследване по този индикатор и показват твърда структура. Сред по-младите личи по-слаба осведоменост по темата, но и там мнозинствата са очевидни. При по-възрастните мненията са изключително твърди.
Ниска е осведомеността по другата основна тема – антикорупционната политика. Например, по идеята за разделяне на ресорната комисия на два нови органа не е малък делът на тези, които не могат да отговорят категорично на въпроса – 40,7%. Идеята се подкрепя от 24,3% от пълнолетните българи, но 35% са на противоположното мнение.
По голямата външнополитическа тема – войната – структурна промяна в мненията у нас няма. Както наскоро „Галъп интернешънъл болкан“ публикува, 58,8% у нас твърдят, че не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че одобряват тези действия.
