Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев
Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе извънредно заседание, за да обсъди пакета от антикризисните мерки, предложен от МС. За 11 мерки се обединиха управляващите, като се предвижда те да влязат в сила с актуализацията на бюджета от 1 юли.
„Най-важният проблем, който би следвало да решат тези мерки, е стопиране на инфлацията. Това, което досега е на масата, не го прави. Проектът за решение на КЕВР за следващия ценови период до голяма степен изземва възможностите за това действие“, посочи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, предаде Bulgaria on air.
Според икономиста се прави недопустимо кръстосано субсидиране за парното и цените за бита, с което се източват 2,5 млрд. лв. от Фонда за сигурност на електроенергийната система и около 1 млрд. лв. от АЕЦ“ Козлодуй“ и НЕК.
„Работещите хора ще платят парното на софиянци. 1 млрд. лв. се отделят за това. Купуваме скъпа газ, но за сметка на това правим кръстосано субсидиране. 1/5 от българите се отопляват с парно. А на останалите как помагаме?“, попита Велев.
Имаме два пъти по-голяма инфлация от средноевропейската. На годишна база за вътрешния пазар инфлацията е 49,8%, а за външния – 26%, уточни още той.
Икономистът Юлиян Войнов каза пред Bulgaria ON AIR, че инфлацията в момента е свързана с фискалните стимули по време на коронакризата. Огромните фискални стимули в САЩ са причина увеличението на инфлацията там да се прехвърли и в ЕС, смята той.
„Станахме жертви на геостратегическата политика на Русия, свързана с доставките на газ. България е догонваща икономика – винаги сме имали инфлационно равнище по-високо от средното за Европа“, заяви Войнов.
Той бе категоричен – наливането на паричен ресурс не води до намаляване на цените, а до повишаване на потреблението, което се изразява в повишаване на цените. И добави, че е най-добре мерките да бъдат таргетирани.
Според Велев в момента се прави разхищение на средства и стопиране на икономиката.
„Развитието ни не е догонващо, а изоставащо. Ние сме в последната четвъртина по растеж на БВП. Това е, защото нямаме конкурентни цени на енергоносителите“, подчерта той.
Войнов изрази мнение и за нулевата ДДС ставка на хляба.
„Влиянието върху цената на определени стоки и услуги не решава почти никакви проблеми. Да не говорим, че цените не се намаляват изобщо. Хората, които потребяват малко тези стоки, ще продължат да го правят“, заяви той.
Икономистът смята, че, ако се цели подпомагане на хората, които имат най-голяма нужда, то трябва задължително мерките да бъдат таргетирани и да минават през данните от НАП.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
