Става въпрос за така наречената „маймунска шарка“, която е рядка за континента. Вече има 7 потвърдени случая във Великобритания. „Маймунската шарка“ при хора е идентифицирана за първи път през 1970 г. в Демократична република Конго. Специалисти за озадачени защо заразата се е появила във Великобритания, при положение, че заболелите са предимно мъже, които не са пътували в чужбина. Случаи са засечени също и в Испания и Португалия
„Маймунска шарка“ се появи във Великобритания. За 10 дни случаите на Острова вече са седем. Съобщения за потвърдени случаи има и в Испания и Португалия, предаде bTV.
На 7 май във Великобритания се появи първото съобщение за случай на така наречената „маймунска шарка“. Заболяването е рядко за Европа.
Заболяването при хора е идентифицирано за първи път през 1970 г. в Демократична република Конго при 9-годишно момче. Оттогава за заразяване е съобщавано в 11 африкански страни.
Спорадичните случаи на заразени в Европа са били сред хора, които са пътували скоро до Африка. Въпреки че липсва официална информация за регистрираните случаи сега, е ясно, че те са предимно сред мъже, които не са пътували скоро в чужбина, което кара специалистите да търсят друга причина за разпространението на заразата.
Това обаче е проблем като цяло, дори в страните, където тя е обичайна. Миналата година е имало повече от 6000 съобщени случая в Конго и около 3000 случая в Нигерия.
„Маймунската шарка“ е роднина на едра шарка – заболяване, което е ликвидирано през 1980 г., но е по-малко предавано, причинява по-леки симптоми и е по-малко смъртоносно.
Симптомите обикновено започват с комбинация от треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, втрисане, изтощение и подути лимфни възли. След треска основната характеристика на „маймунската шарка“ е много неприятен обрив, който има тенденция да се развие един до три дни по-късно. Често започва от лицето и след това се разпространява по други части на тялото.
Въпреки че вече има съобщения за подобни случаи в Испания и Португалия, от британското здравно ведомство подчертават, че рискът за обществото остава много малък, тъй като вирусът не се разпространява лесно между хората.
По публикацията работи: Пламена Сутева
