Донорството на плазма намали средните нива в кръвния серум на „завинаги химикали“ с около 30 процента за период от 12 месеца
Редовното кръводаряване може да помогне за намаляване на нивата на някои токсични синтетични химически съединения, известни като „завинаги химикали“, които продължават да съществуват в тялото, според ново проучване, съобщава independent.co.uk.
Тези химикали, известни като PFAS или „пер- и полифлуорирани алкaлни вещества“, се срещат в обичайните домакински предмети, като тигани с незалепващо покритие, устойчиви на петна или вода материали и бои, както и килими и дрехи, и са били замесени в редица неблагоприятни последици за здравето.
Наследените противопожарни пяни също съдържат PFAS, а проучванията показват, че пожарникарите имат по-високи нива на PFAS в кръвните проби от общото население.
Предишни изследвания показват, че тези химикали, както подсказва името им, почти никога не се разграждат по естествен път.
Те могат да засегнат белите дробове, причинявайки астма, и е известно, че са потенциално канцерогенни. Проучванията също така свързват PFAS с нарушен имунен отговор, затлъстяване, промени в чернодробната функция и редица други заболявания.
Изследователи, включително тези от университета Macquarie в Австралия, разпределиха на случаен принцип 95 участници да дарят плазма на всеки шест седмици, 95 да дарят цяла кръв на всеки 12 седмици, а останалите 95 като контролна група, която да бъде наблюдавана в продължение на 12 месеца.
Те анализираха нивата на PFAS на участниците на четири интервала: веднъж при набиране, след това в началото на изпитването, след 12 месеца след плана им за лечение и отново три месеца по-късно.
Установено е, че даряването на плазма е най-ефективната интервенция, намалявайки средните серумни нива на PFOS с 2,9 ng/mL в сравнение с намаление с 1,1 ng/mL при кръводаряване – „значителна разлика“ според учените.
„Донорството на плазма беше най-ефективно, което доведе до приблизително 30% намаление на средните концентрации на PFAS в кръвния серум през 12-месечния пробен период“, пишат те в The Conversation .
Изследователите обясниха, че намаляването на нивата на токсичните химикали е вероятно, защото PFAS се свързва с протеините, открити главно в серума.
„Това проучване предоставя първата възможност за засегнатите лица да премахнат PFAS от телата си и да поправят ефектите от излагането им на PFAS“, отбелязват учените.
Донорството на плазма вероятно е по-ефективно от кръводаряването, тъй като пожарникарите от първата група даряват кръв на всеки шест седмици, докато тези от втората група даряват на всеки 12 седмици, обясниха изследователите.
„Концентрациите на PFAS в плазмата също са около два пъти по-високи от концентрациите на PFAS в кръвта, което може да направи даряването на плазма по-ефективно за намаляване на тежестта на тялото от химикалите на PFAS“, добавят те.
Въпреки това учените казаха, че са необходими повече изследвания, за да се определи идеалната честота и обеми на дарения, които могат да бъдат ефективни за намаляване на PFAS, „балансирайки ефикасността на лечението с пречките пред честите дарения“.
Що се отнася до получателите на тези дарени кръвни компоненти, те казват, че не е идентифициран праг на PFAS като представляващ повишен риск.
„Нашето проучване не изследва този риск, но кръвните власти трябва да продължат да наблюдават възможните здравни ефекти на PFAS и да обмислят всички последици от повишените нива на PFAS при кръводарителите“, пишат те.
Необходими бяха и повече изследвания, за да се разберат клиничните ефекти от намаляването на нивата на PFAS в тялото.
Превод и редакция: „Нова Вест“
