Народният представител Атанас Славов заяви, че е важно дали ще дадем военно-техническа помощ на Украйна или ще си заровим дълбоко главата в пясъка и ще се надяваме конфликтът да свърши без наше участие
„В крайна сметка е важно дали ще дадем военно-техническа помощ на Украйна или ще си заровим дълбоко главата в пясъка и ще се надяваме конфликтът да свърши без наше участие.“ Това каза Атанас Славов от ДБ след решението на Комисията по външна политика в парламента снощи да се разгледа предоставянето на „техническа помощ за защитни цели“ на Украйна, предаде БНТ.
„Категорично това не е позицията на ДБ. Приетият на външна комисия текст изцяло не отговаря на нашите предложения, на нашите разбирания. Той не може да защити позицията ни като адекватен член на НАТО и ЕС на фона на това, което правят останалите държави членки“, поясни Славов.
Запитан как ще реагира ДБ, ако в пленарната зала се гласува за помощ за Украйна във вида, в който това бе прието във външната комисия, Атанас Славов подчерта:
„Ако вътре няма военно-техническа помощ, за ДБ това ще е най-малкото червен флаг или червена линия. Това ще е ясно предупреждение за много дълбок проблем в коалицията и ДБ ще трябва да обсъди как продължава нататък в този коалиционен формат.“
Славов нарече това „много сериозна разделителна линия, която ще предопредели и бъдещето“ на тяхното участие в коалицията.
Когато конфликтът очевидно ескалира, не можем да стоим безучастни по този начин, защото „така подкрепяме агресора“, категоричен е Атанас Славов, според когото „няма средна позиция“.
Славов определи като най-малкия ангажимент на страната ни оказването на хуманитарна помощ. Относно финансовата помощ за Украйна той посочи, че това има както вътрешнополитическо, така и европейско значение.
„Очакваме от една страна европейски фондове, от друга страна е важно да подкрепяме тези европейски фондове, които са насочени към Украйна. Включително през тях минават и поръчки и доставки на оръжие“, каза депутатът и продължи: „Даването на пари за оръжие на жертвата е подкрепа за мира“.
По публикацията работи: Станислава Гавазова
