Доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН смята, че в България може да се стигне до зърнена криза, не само заради дефицит на жито. Той изтъка и войната между Русия и Украйна като причина. Тя може да засегне земеделското производство и от там цената на хляба се превръща в мъгла
Икономическите последици от войната в Украйна вече са факт. Русия и Украйна са най-големите износители на зърно за Европа. Цената на пшеницата продължава да расте.
„Китай е най-големият производител, а Русия – най-големият износител на зърно в света. В същото време има данни, че Украйна може да изхранва цяла Европа със своята пшеница. Ние също сме голям производител, но по-голямата част от нашето зърно отива за износ“, заяви в студиото на „България сутрин“ доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.
От думите му стана ясно, че до криза у нас може да се стигне не само заради дефицит на жито.
„Войната може да удари земеделското производство – 30% от добива на зърното зависи от азота, а той е 60% природен газ. 80-90% от азота в Европа идва от Русия и Украйна. Тези заводи се контролират от „Газпром“, уточни доц. Боюклиев.
Изчисленията показват също, че 40% от себестойността на зърното се формира от горивата, необходими за сеитба, обработка, жътва. Експертът прогнозира, че земеделските производители ще изпитат големи трудности. Затова и цената на хляба не може да се прогнозира.
„Министерството на земеделието и Министерството на отбраната могат да изкупят зърното. В МЗ е търговията, там е и потреблението. България има запечатани фурни, които са на дърва. Това са военно временни средства. Защо да не върнем този стария хляб и фурни – те могат да решат частично проблема, ако продължава да расте цената на хляба. Ние се отказахме от традиционния хляб, заложихме на такъв на електрически фурни и газ“, подчерта доц. Огнян Боюклиев.
Той акцентира върху необходимостта от дългосрочна политика, която да стимулира родното производство.
„85% е вносът на зеленчуци и плодове. Внасяме домати от Португалия, от 3500 км, цената на горивото има голямо значение вече. Както и качеството на зеленчуците и плодовете. Трябва да стимулираме късите вериги. Това означава около София и по-големите градове да се произвеждат зеленчуци – пресни и свежи да стигат до трапезата. Неслучайно около Париж са най-богатите фермери“, каза експертът от БАН.
И предупреди, че без адекватни мерки – може да се стигне до криза в хлебопроизводството.
„Ако земеделските производители нямат пари да купят азотни торове, производството пада с 30%, при покачване на цените на горивата – още повече ще паднат добивите, може да се окажем в дефицит. Войната е лошо нещо и ние трябва да се борим за мир“, завърши гостът.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
