Какво е състоянието на бомбоубежищата в България?

837

В момента държавата извършва проверка на съществуващите бомбоубещижа в страната. За тези, които са лошо състояние, се очаква да бъде отпуснато финансиране, с което да се поддържат

17 държавни и шест общински бомбоубежища съществуват на територията на Бургас. От общината са предприели проверка на условията в тях и се обсъжда евентуално финансиране в случай на нужда. Част от жителите на Бургас обаче се притесняват и настояват за повече информация за евентуално настаняване на бежанци от Украйна.

Най-голямото бомбоубежище в Бургас се намира в Морската градина и може да приюти около 2600 души. Предстои вентилационната система и вида му се инспектират от Общината.

На територията на град Бургас има 6 т. нар. колективни средства за защита или както ги познават повечето като скривалища, бомбоубежища. Шест, които се ексолатират и се обслужват от община Бургас под контрола на държавата 14 плюс 3, които обаче сега не са в състояние, в което в момента могат да поемат граждани в нужда. Тези 14 могат да изпълнят функциите, за които са предвидени“, обясни пред Bulgaria ON Air зам.-областният управител на Бургас Тодор Иванов.

Подобни укрития обаче има в различни сгради – в четири училища, в различни жилищни комплекси, както и в спортна зала „Младост“. За укрития при нужда могат да послужат и други подземни помещения като паркинги и подлези, паркингите на големите търговски центрове. Такива има и в много частни домове.

„Навремето е имало изискване всяко предприятие, училище да има изградени такива помещения, но след 1987 година това изискване е отпаднало от нормативната уредба и тези помещения не са под контрола на регионална пожарна безопасност и защита на населението и не се водят на отчет“, добави Иванов.

Известно е още че с големи укрития разполагат нефтената рафинерия, бившите заводи „Тих труд“, вагонният завод и завод „Яна Лъскова“.

Достъпът до укритията и състоянието на подходите до тях са в експлоатационно състояние, снабдени са със ВИК и електрическа инсталация.

По публикацията работи: Мариела Анастасова