През новата седмица отбелязваме голям празник. На 10 февруари православната църква почита Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата.
Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със свети Атанас, предава БНР.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал, преди мечът да го докосне, по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Може би заради чудодейното му излекуване, народът също много почита Св. Харалампий, като му отрежда роля на целител и пазител на здравето. В народната традиция свети Атанас е покровител на чумата, а Св. Харалмпий пази от нея. Той често е изографисан, как я държи затворена в стъкленица.
На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.
На Араланбей земята „араландисва”, т.е. затопля се и може вече да се обработва. На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.
