Според народните вярвания се намираме в периода на така наречените Мръсни дни. Това е период в българския народен календар, възприеман, като опасно време зло, в което злите духове действат с повишена активност на земята. Този период обикновено е в дните от Рождество Христово до Йордановден.
Според традиционните народни представи през Мръсните дни се явяват различните свръхестествени демонични същества – караконджули, вампири, таласъми, върколаци и т.н., които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли; на някои места се вярва, че през Мръсните дни на земята идват и душите на мъртвите.
Схващането, че тези същества са особено опасни за човека, предопределя изпълняването на многобройни забрани и действия с предпазен характер, строго спазвани през целия период. Повсеместно се спазват забраните за излизане навън след залез слънце, миенето и прането, понеже водата още е „некръстена“; не се правят помени, сватби и годежи; спазва се сексуално въздържание, защото се вярва, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си. За предпазване от демоничните сили, хората носят в дрехите си чесън и др.
Периодът на Мръсните дни се смята за особено подходящ за извършването на магически действия и предсказания (подобно на нощите срещу Гергьовден и Еньовден) – тогава магьосниците и бродниците правят магии за обиране на чуждото плодородие, тогава се извършват различни гадания – предбрачни, за времето през настъпващата година, за здравето и др.
През Мръсните дни се изпълняват и новогодишните обичаи на момците – коледуване, сурвакане, русалии, риначи, а в Югоизточна България – обичаят Наместник (Стопанова гозба).
Някъде (Петково, Балван, Леденик и др.), в края на периода, се изпълнява обичаят Сивуйница (Совойница) за пропъждане на Мръсните дни.
