Намиб е най-старата и най-негостоприемната пустиня в света. Температурите денем са изгарящи, а нощем са изключително ниски. Тя обаче има и своите тайни, които никой не може да обясни
Някои смятат, че това са отпечатъци от стъпките на боговете, други – че са образувани от танцуващи феи или следи от НЛО, но никой не може да даде обяснение за мистериозните кръгове.
Разположена по протежение на югозападната част на Атлантическия бряг, пустинята Намиб е едно от най-сухите места на планетата. Името ѝ означава „район, в който няма нищо“ на местния език нама. Този марсиански пейзаж от извисяващи се пясъчни дюни, грапави планини и чакълести равнини, се простира на около 81 000 кв. км в три държави.
На поне 55 млн. години Намиб се смята за най-старата пустиня в света.
Това е и едно от най-негостоприемните места в света с дневни температури редовно достигащи до 45 градуса по Целзий, а нощни – падащи под точката на замръзване. И въпреки това изумителен брой видове са се приспособили и наричат това страшно място дом.
Намиб заема повече от 2000 км площ от южна Ангола, през Намибия и в северната част на Южна Африка. От там тя драматично се спуска в океана.
Най-сухите части на Намиб получават само около 2 мм валежи годишно, а през някои години части от пустинята изобщо не виждат дъжд. Въпреки това, като мираж там се появяват животни като орикси, гепарди, хиени, щрауси, зебри и др., които са се приспособили да оцеляват в тези тежки условия, пише vesti.bg.
Щраусите повишават телесната си температура, за да намалят загубата на вода, планинските зебри на Хартман са сръчни катерачи, приспособили се към тежкия терен на пустинята, а ориксът може да оцелее седмици като яде богати на вода корени и грудки.
Един от най-коварните райони в негостоприемната Намиб е площ от 500 км с извисяващи се дюни и ръждясали корабни корпуси, известен на Брега на Скелетите. Простирайки се от южна Ангола до централна Намибия, районът е получил името си от множеството скелети на китове, разпръснати по брега, както от останките на кораби от близо 1000 корабокрушения, случили се през вековете.
Брегът на Скелетите често е обгърнат от гъсти мъгли, които създават опасни условия за навигация на корабите, а местните хора са нарекли региона „мястото, което Бог създаде в гняв“. Португалският изследовател Диого Као се спира за кратко на този бряг, но плашещите дюни на Намиб и суровият климат ги карат бързо да се върнат в морето, но не преди да нарекат мястото „Портите към ада“.
Днес туристите идват в Намиб, за да се насладят на зрелищните дюни, заобикалящи Сосусвлей. Въпреки че дюните са основна характеристика на цялата пустиня, тук те имат особено наситен оранжев оттенък. Този цвят всъщност е ръжда и е индикация за процеса на окисляване в резултат на висока концентрация на желязо в пясъците.
Дюните в тази област също са едни от най-високите в света. Мнозина са с височина над 200 м, докато т. нар. „Дюна 7“, разположена северно от червения пейзаж на Сосусвей, се извисява на близо 400 м в небето.
От многото чудеса на Намиб една от най-интригуващите ѝ характеристики и най-големи мистерии е геоморфно явление, известно като „приказни кръгове“. Понякога наричани „приказни пръстени“ тези безплодни пясъци, обградени от определен вид трева озадачават експертите. Пръстените се виждат най-добре от въздуха, където човек може да се удиви от матрицата от кръгове, която се разпростира в безкрая. Намират се както в чакълестите равнини, така и по пустинните дюни. Големината им варира от 1,5 и 6 метра до 25 метра.
Докато експертите са озадачени от мистерията на „приказните“ образувания, кръговете отдавна са известни на местните намибийци. Местният народ химба вярва, че те са причинени от духове и са отпечатъци, оставени от техния бог Мукуру. Други местни жители пък смятат, че кръговете са дело на „НЛО или феи, танцуващи през нощта“. Към днешна дата не съществува всеобщо приета теория за източника на тези любопитни кръгове. Но през последните години учени от различни страни се обединиха, за да изучат явлението с надеждата да го разберат по-добре.
Двете основни теории произтичат от недостига на вода в Намиб. Някои изследвания предполагат, че кръговете са причинени от термити, които ги създават, за да събират вода и хранителни вещества от земята. Чрез изчистване на растителността от сушата термитите създават безплодно пространство в почвата, което позволява на валежите да проникнат по-дълбоко в земята. Другата основна теория е тази на „самоорганизацията на растителността“, при която кореновата конкуренция между тревите кара кръговите голи петна да се появяват като резервоар.
Ако няколко години има сериозна суша, приказната трева в кръг може в крайна сметка да изсъхне и на пръв поглед да изчезне. Когато завали дъжд, обаче, изведнъж „като магия“, кръговете отново се появяват. В крайна сметка кръговете си остават мистерия, неразгадана и до днес.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
