„Всички са еднакви“, „Няма за кого да гласувам“, „Те ще наредят гласовете както си искат“, „Те тия не стават“. Всеки е чувал подобни реплики, нали? Може и да сте ги използвали. Имам чувството, че сме се предали. Оставили сме се на течението и чакаме да дойде месията. Човекът, „който ще ни оправи“.
„Най-доброто правителство е това, чието присъствие не се усеща. След това, което хората хвалят. После е правителството, от което хората се страхуват. А най-лошото е това, което хората презират и на което не вярват“ – Лаодзъ
Ще ви задам един въпрос. Вие какво правихте последните години, не го усещахте, хвалихте, страхувахте ли се или го презирахте? Ако отговора ви е едно от последните две – какво направихте, за да го промените?
Демокрация идва от гръцката дума „народовластие“. Държавна власт, която произтича чрез консенсус, референдуми или избрани представители.
Избирателната активност в България на 4 април бе 50,61 %, а на 11 юли 42,19%.
В Люксембург – 91,0%, Белгия – 89,4 %, Дания – 85,9 %, Швеция 85,0%.
И четирите държави имат много по-добра здравна и образователна система, вяра в институциите и още, и още. Ще кажете, че избирателната активност не е показател колко добра е една здравна система и ще сте прави. Тя не е показател за здравеопазването, но е показател колко е развито гражданското общество в дадената страна. Колкото по-развито е гражданското общество, толкова по-уредена е и дадената страна.
„Гражданското общество съществува от времето на Перикъл, когато не е имало юридически структури на гражданите и се е развило през различните исторически епохи. През всичките периоди на развитие и упадък се е запазило основното определящо качество на Гражданското общество, а именно да бъде коректив на управляващите.“
Години наред, правителство, след правителство, правеха така, че да ни убедят, че нищо не зависи от нас. Но това не е така. Всичко зависи от нас. Те се самозабравиха, помислиха се за недосегаеми, за нещо повече от народа си. Помислиха си, че са непобедими и всесилни, но те всъщност са слаби и страхливи.
В книгата „Владетелят“ Николо Макиавели пише следното: „От чужда помощ се нуждаят тези, които не могат да излязат срещу неприятеля и са принудени да се скриват зад защитните си стени“.
Е, днес защитните стени са медиите, НСО, прокуратурата и най-новата им защита PR-ите им. Без властта те са никой. Тя е най-голямата им защита и сила. Те се ужасяват при мисълта, че могат да я изгубят.
Шарл Монтескьо: “Всеки народ заслужава съдбата си“.
Години наред те ни гледат, гледаха колко сме безсилни, майки с болни деца протестираха, а те ги обиждаха. Месеци наред хиляди хора протестираха, а те се правеха, че не чуват и не виждат. Ние сме най-бедните, най-болните, най-нещастните, ние сме на дъното на всяка една класация. Преди избори ни убеждават колко щастливи ще сме с тях, но след това ни забравят. Хората са отчаяни, демотивирани, невярващи, но трябва да разберат едно – съдбата им е в техни ръце. От нас зависи как ще живеем, как ще изглежда страната ни. За много хора е трудно да го повярват, но не политиците изграждат една държава, правят го нейните граждани.
България няма да се „оправи“, когато изберем някой нов политик. Ключът към светлото бъдеще е в нас. В книгата „1984“ на Джордж Оруел, неговият главен герой стига до извода, че спасението от Партията ще дойде, когато „пролите“ осъзнаят силата си, когато те се обединят. Така е и днес в България.
Най-лесно се управлява чрез страх. Години наред българският народ бе управляван именно чрез страх. Време е ние да „уплашим“ политиците. Високата избирателна активност ще им покаже, че има будно гражданско общество, на което му пука.
Демокрацията е прекрасно нещо. Живеем във време, в което имаме най-ценното на този свят – свобода. Но демокрацията не е само свободи и права, тя е и задължение. Време е да осъзнаем, че ние имаме задължения в това общество. Едно от тези задължения е да гласуваме и да решим кой или кои ще управляват. Или трябва да осъзнаем, че свободата изисква усилия, или ще продължим да изчезваме.
Тези избори няма да са последните. Ще има и други. Но следващите години, нашето поведение, като общество ще покаже дали ще пребъдем като народ или ще си останем индивидуалисти, които само говорим.
Автор: Стажант Николай Трифонов
