16 години физически, психически и емоционален тормоз. Как се живее с насилник? Разказ от първо лице за наказанието „вкъщи“
След години насилие майка и двете ѝ дъщери се връщат към живота. Всичко това се случва благодарение на подкрепата, оказана от професионалисти, подкрепени от „Уницеф”. Преди месец стартира национална кампания в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите. Насилието у дома, особено в условията на пандемия, може сериозно да влоши психичното здраве на децата и тийнейджърите. Ако често стават свидетели на физическо насилие и психически тормоз вкъщи, децата може да се затворят в себе си или пък да започнат да копират агресивното поведение.
Бой, обиди, заплахи и унижения – така минават близо 16 години от живота на жертвата. Насилвана е физически, психически и емоционално от бившия си партньор – баща на двете ѝ деца. Историята си тя разказа пред камерата на Нова телевизия.
„Започна да ме обижда, да се държи грубо. Удряше ме с юмруци и ритници. Стоях и чаках да спре. Ставаше голям проблем, дори ако преместех нещо, което той е оставил на определено място”, обяснява тя.
По това време жената живее в малък град. Споделя за проблемите си пред родителите си и две свои приятелки. В онзи момент обаче не намира сили и смелост да напусне бащата на децата си.
„Като легнех вечер, се молех сутринта да го намеря умрял. Отивам на работа. Гледам как колежките бързат да се приберат, а аз, ако имаше как, щях денонощно да работя”, разказва тя.
Свидетели на насилието стават и дъщерите ѝ – ученички в трети и в девети клас. Мъжът насилвал психически и емоционално и тях. Наказвал и критикувал голямото момиче, когато преценявал, че не се е справило добре в училище. Забранявал му да излиза с приятели.
Насилието, на което стават свидетели и двете момичета, започва да се отразява на поведението им. Малката дъщеря започва да копира агресията, а голямата се изолира. „Тя се затвори в себе си, не говореше, не споделяше нищо, само с приятелките си“, посочи майката. При всеки опит да се отскубне от мъжа си жената получава заплахи.
„Моите родители живееха наблизо. Заплашваше, че ако отида при тях, някоя вечер ще ни запали живи. Мислех, че нямам никакъв изход, живеех си в някакъв мой свят, където сме си аз и децата. Докато един ден голямата ѝ дъщеря казва, че никога повече няма да се прибере вкъщи. Тийнейджърката отива в отдел „Закрила на детето“, откъдето насочват жената с двете ѝ деца за настаняване в кризисен център.
Тогава пострадалото семейство започва да гледа на живота с други очи. „Казахме си: Край. Каквото беше – беше. От тук нататък всичко на добро и най-вече спокойствие“, спомня си майката.
Майката също е категорична, че в момента живее коренно различен живот. „Имам много по-спокойни деца, разговаряме, споделят с мен“, посочи тя.
Пандемията допълнително изостри отношенията в много семейства и създаде риск за много деца и жени, подчерта Дани Колева от УНИЦЕФ. Кампанията на организацията за психичното здраве цели да покаже, че трябва да се говори по тази тема – за това как децата и младежите се справят с пандемията, какво изпитват.
„Когато се чувстваш сам, когато си объркан в мислите си, е напълно нормално да потърсиш помощ, да говориш. Изследванията на УНИЦЕФ показват, че 67% от младежите всъщност се притесняват да говорят за това какво чувстват“, допълни тя.
Темата за психичното здраве на децата и младежите е фокус на националната кампания на УНИЦЕФ в България, стартирала преди месец.
Ще бъде създадена онлайн платформа, в която младежите ще могат да потърсят актуална и достоверна информация от професионалисти, съвети за само-помощ – например как да се справят с паник атака – истории от други младежи, които са се справили с проблема, както и вдъхновение за това къде могат да бъдат доброволци и да участват в различни дейности, които да им помогнат да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени.
По публикацията работи Снежина Раева
