Едва ли има човек в България, който да не е чул фразата „зелен сертификат“. Дали по телевизията, дали го е прочел във вестника или пък са му го поискали на входа на театъра, магазина или ресторанта. Последните дни това е като лична карта. Без него не може. Преди около месец у нас рядко се говореше за тези „пропуски“, но в останалите европейски страни без тях ти не можеш да отидеш дори на работа, независимо какъв си. След като и в родината ни вече властва „зеленият сертификат“ е време да се запознаем с това „чудо“, което внесе хаос в цялата страна. Нека започнем отначало.
Със заповед на служебния здравен министър Стойчо Кацаров от 21.10.2021 година в България се въведе т.нар. „зелен сертификат“. С това действие от служебния кабинет се опитаха да овладеят вълната на заболели от COVID-19.
Какво е „зелен сертификат“?
Това е сертификат, който се получава, когато си ваксиниран срещу COVID-19, преболедувал си го или имаш отрицателен тест. В зависимост кое от трите е човек, зависи и колко е продължителността на сертификата. От 21.10.2021 той дава правото на човек да ходи на работа, ако е лекар, работи в МОЛ, ресторант или голям нехранителен магазин. Тези, които не работят в някое от изброените, този документ ще им трябва, ако искат да ги посещават (с изключение на болниците, там не се изисква, освен за самите лекари).
История на „зеления сертификат“?
В началото на 2021 година (27.01) са приети насоки, определящи изискванията за оперативната съвместимост на цифровите сертификати. На 20.05.2021 той е приет от Европейския парламент, а официалната дата на стартирането му е 01.06.2021. Той е приет с цел за по-безопасно пътуване, като и досега това е приложението му, но това е в рамките на Европейския съюз, ако разгледаме за какво се използва в различните страни е малко по-различно.
Италия бе първата, която го въведе. Това се случи на 6 август. От тази дата той стана задължителен за ресторантите на закрито, театри, музеи, стадиони и др. От 1 септември стана започна да се изисква за пътуване с влак или автобус на по-дълги разстояния, вътрешни полети и фериботи. Както и за учители и студенти, но не и за учениците. На 11 октомври, след близо година и половина, бяха отворени нощните клубове и зали за танци, но само срещу „зелен сертификат“. На 15 октомври Италия внесе нов указ, който задължи всеки един работник в страната да представи сертификат, ако иска да посещава работното си място. Тази мярка важи до 31 декември, когато изтича извънредното положение в Италия, заради пандемията от коронавирус.
Населението на Италия е около 60 милиона, към 23 октомври са поставени над 87 милиона дози ваксини. На 29 октомври отчетоха близо 5000 заразени и 50 смъртни случая.
Резултати от въвеждането му
България последва примера на останалите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) и въведе „зеления сертификат“. Трудно е да се каже колко точно е ограничил заразата в другите страни, които го въведоха преди нас, защото там процентът на ваксинирани бе и е доста по-висок от нашия. Всички са с поне 50% и нагоре, Италия е над 80%, дори Румъния е над 30%. Но въвеждането му доведе до един неоспорим резултат, а той е, че убеди малкото, които не се бяха ваксинирали да го направят. Второто, което направи е да предизвика протести, навсякъде, доста по-мащабни отколкото у нас. В Италия протестираха хиляди, въпреки че там населението е почти напълно ваксинирано.
Възможна ли е тази мярка у нас?
Предвид нашата народопсихология, събитията през последната година и половина, а и преди това, има няколко причини, които клонят към отрицателен отговор, а те са: Абсолютно недоверие в институциите. Въвеждането му от днес за утре, колкото и да опровергава това здравният министър Стойчо Кацаров. Не веднъж е доказано, че щом задължиш българин да направи нещо, то той ще намери няколко начина да не го направи. Нямаше и продължава да няма разяснителна кампания защо е нужно да се ваксинираш, с какво се ваксинираш, има ли опасности и т.н. Като мотивация се използваха смарт часовници. Медиите пък по-скоро плашат и осъждат, а не да разясняват. Човекът, който издаде заповедта за тази мярка, преди месец и половина, говореше как това е против европейските ценности. Той самият обяви, че не е ваксиниран. А спешната корекция на заповедта, няма и 24 часа след като бе обявена, показва пълния хаос. И не на последно място – нулевият контрол. Проверките дали се спазват мерките или не са минимален брой, въпреки че по медиите се говори друго.
И се получи това, което се случва от март 2020 година – „Те се правят, че налагат мерки, а ние се правим, че ги спазваме.“
До какво доведе въвеждането му в България?
Първото нещо, разбира се, е увеличението на желаещите да се ваксинират. Веднага идва условието, че не може да кажем реално колко се е повишило, защото второто нещо до което доведе е продажбата на фалшиви сертификати. Последните 10 дни това е един от най-доходоносните „бизнеси“ у нас.
Вирусът ни показа, за пореден, но този път в много по-силна степен в колко лошо положение е здравната ни система. Като думата „лошо“ е най-меката, която мога да използвам. „Зеленият сертификат“ ни показа и още нещо, което знаем – разделението в обществото ни е огромно. Отново, този път, в много по-внушителна степен. Дали ще слушате хора на улицата, ще четете вестник или гледате телевизия е без значение. Обществото е не просто разцепено на две, а всяка от половините проявява агресия спрямо другата. Ваксинираните определят неваксинираните като „неуки“, „смятащи, че да се отиде на МОЛ е свобода“ и т.н. Обратното, тези, които са избрали да не се ваксинират наричат другите „самоубийци“, „чипирани“ и други. Отново се показа, че ние трудно приемаме другите, различното мнение. И както винаги, виновен ни е друг – политиците. Да, те имат вина, голяма вина, но това е двупосочен процес. Тези политици ние ги избираме.
Свобода или…
Стигаме и до една от най-използваните думи през последните седмици – свободата. Свободата да избираш. В медийното пространство се появиха хора, които обясняваха, че протестите срещу сертификатите били от хора, които искали свободно да ходят на дискотека, ресторант, МОЛ. Това не е вярно. Хората, които протестират го правят, защото се ограничава или по-скоро затруднява и то доста, ако искаш да си правиш тестове, а не да се ваксинираш, достъпа им до работа. Това е причината за протеста. Всичко друго е спекулации и политика.
Факт е, че ваксинираните могат да се разболеят и могат да заразят друг. Това е. И с това приключва тезата, че ако се ваксинираш спасяваш животи. Който иска да се ваксинира може да го направи, който се страхува от заразата отива и го прави. Който не иска не го прави. Точка.
Ще цитирам проф. Андрей Чорбанов, който е имунолог: „Всички сериозни научни изследвания показаха, че ваксинираните разпространяват вирусния товар напълно съизмеримо с неваксинираните, което автоматично изключва т.нар. обществена сигурност и опазване на обществото.“
В болниците има около 8000 души, които се лекуват. 8000 на близо 7 милиона население, но здравната система е пред колапс. И как да не е пред колапс, когато един сервитьор взима повече от медицинска сестра? Как да не е пред колапс, след като ние години наред, години не зачитахме и не уважавахме лекарите? Как да не е пред колапс, когато над година и половина не можем да се подготвим за нещо, което знаехме, че ще се случи? Защото всички знаехме, че есента случаите ще се увеличат много.
„Зеленият сертификат“, специално в България, не е дискриминационен, защото той не ограничава кой знае какво. Да, създава затруднения, но свободата на избор остава в голяма степен. А и нека не се лъжем. Колко се спазва? Но той бе поредната грешна стъпка, която разедини и озлоби обществото, което и без това е такова.
Година и половина се взимаха нелогични решения и се всяваше страх. Медии и политици работиха в екип. Дали съзнателно или не е без значение. Затова е време и едните и другите да спрат да се чудят как и защо стигнахме дотук.
А понякога една снимка казва повече от хиляда думи.
Как се очаква да се спазват мерките, да се увеличи ваксинацията и да се има доверие на хората, които взимат решенията и издават заповеди, когато искат да повишат желанието за ваксинация с това?!
По публикацията работи стажант Николай Трифонов
